На карантина (Дребни бележки)
- Автор: Вазов Иван
- Серия: Утро в Банки #13
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «На карантина (Дребни бележки)». Краткое содержание книги:
— Ça vous fait rugir, monsieue? — пита го девойката.
— Ça me fait rugir, mademoiselle — и я гледа нагло и знаменателно.
— Pourvu que ça ne vous fasse pas mugir — отговаря тя спокойно.
Евреинът почервеня до уши от смущение.
Тя често излазяше на разходка по поляната с барака №15.
Това нещо породи глуха, но силна завист в бараката №14. Моята дружина не можеше да търпи щастието на евреите от №15. Бараката №14 излезе съперник на бараката №15. Първата фърляше яростни погледи въз втората и фана да „ухажва“ с голяма преданост госпожицата. С изключение на мене, в тая барака никой друг не знаеше френски. Но какво излезе? Всичките вече знаеха френски! — Bonjour, mademoiselle, нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката №14. Огледалцето на господин Тра-ла-ла току бягаше от ръка на ръка, особено единият от старците стана такъв кокет, такъв кокет! Боже мой, ти господи, какви ухилени, захарени, нежно бащински погледи той фърляше към девойката и й казваше по български: — „Госпожице, тоя приятел, дето приказвате с него и дето ви се представя, че е голям търговец италиански от Венеция, е същи чифутин, базиргянин софийски, презирайте го!…“ И тя, като слушаше, че й говорят на афганистански език, кикотеше се гръмогласно, а старецът се ползуваше от тоя психологически момент леко да я помилва по румената бузка — като баща чедото си. Ами арменецът, който се ухитри да се инсинуира във вниманието й посредством занаята си! Той всеки час преглеждаше внимателно часовникът й и му уж поправяше нещо… „Mademoiselle, orologe bon movement non bon, je fais bon orologe vôtre“, и се усмихваше с всичката грамадност на носа си. Господин Тралала отначало беше най-горещ обожател, но пламъкът му поохладня, от когато глумливата френкиня, поради мургавото му лице, го попита да не е египтянин. Това беше кървава обида подир всичко онова, което му беше говорило огледалцето. Както и да е, бараката №14 спечели нравствена победа, защото госпожицата не минуваше никога край вратата ни, без да поздрави, когото видеше там, с усмихнато „bonjour, monsieur“.
— Bonjour, bonjour, мадмоазело — отговаряше милият старец, като поставаше малко, след което се изкашляше три пъти. Каква нежна, деликатна душа!
Чини ми се, че имаше един роман в това необикновено пътешествие на госпожицата — тя пътуваше за Цариград. От тъмните й и сплетени обяснения — когато лицето й и думите й във всеки друг случай дишаха пълна откровеност, — както по разните й разпитвания за турците и Цариград, за който беше потеглила тъй млада и сама от другия край на Европа, в едно време, когато имаше да изпати една карантина от пет дена тук и втора — от шест дена при Мустафа-Паша, заключавах, че само един могуществен нравствен импулс беше в състояние да внуши толкова кураж — любовта. Ако волята на разума е способна да прави подвизи, волята на сърцето прави чудеса. Нали знаем, че Орфей слиза чак в преизподните на ада, за да види любимата си Евридика! Някои особености в накита й също идеха да подкрепят това предположение: тя носеше украшения в турски вкус, едно от тях имаше вид на муска, златните й гривни имаха арабски слова, а в джеба й стоеше един френскотурски разговорник. Някой турчин, живял в Париж, вероятно студент или чиновник от посолството, и сега в Цариград, очакваше приятелката си там. Така ли е точно? Не знам. Във всеки случай тука имаше една история сърдечна, един роман, дошел, може би, в най-силната си перипетия… Нека пожелаем щастие и добър път и, по възможност, по-малко разочарования на героинята.
— Господа, утре можете да тръгнете! — обяви ни на четвъртия ден докторът — карантината се намалява от пет на три дена — по ходатайството на господина министра.
— Ура! — изгърмя из всичките уста и се разнесе по околните висоти.
Народът в бараката №14 беше във възторг. Вечерта се организува нова веселба на открит въздух. Тя се увенча с едно хоро — ние празнувахме едновременно два празника, нашето освобождение и Съединението.