Нещо, дето се гърчи
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо, дето се гърчи». Краткое содержание книги:
След като се прибрал в стаята си, Роналд поседял на ръба на леглото, вглъбен в размисли. В един момент мислите потекли по твърде приятно русло: че може би е надценил обаянието на сър Клод. Никое момиче, решил той, не може да е кой знае колко запленено от даден мъж, щом като в мига, в който му е пожелало „лека нощ“, отива да му тъпче леглото със змии.
За кратко време, докато прехвърлял наум тази освежителна мисъл, по устните на Роналд дори заиграло бледо подобие на усмивка. В следващия миг друго хрумване я изтрило от устата му — сетил се, че макар в най-общ принципен аспект пъхането на змии в леглото на Клод да е твърде похвално, в конкретния случай слабото място на мероприятието се криело във факта, че змията можела твърде лесно да бъде проследена до източника й… Икономът или прислужникът, качил багажа му в стаята, положително би си спомнил тайнствената кутия. Нищо чудно онова вътре да се е гърчело по време на пренасянето и сега да е тема на разговор в стаята на прислугата. Нямало начин да не го разкрият.
Роналд рязко станал от леглото. Само едно нещо можел да направи, при това незабавно. Трябвало да отиде в стаята на сър Клод и да си възвърне домашното животно. Той се прокраднал до вратата и предпазливо се ослушал. Нищо не нарушавало покоя на дома. Роналд се измъкнал в коридора.
Тъкмо в този миг сър Клод Лин, комуто било омръзнало да се упражнява в точни попадения, си облякъл сакото, върнал етика на полицата и напуснал билярдната.
Ако има на този свят нещо, което или трябва да се върши светкавично, или изобщо не бива да се предприема, това е премахването на лични змии от чужди легла. А Роналд, надвесен над снежнобелите завивки, взел, че се поколебал. През целия си живот бил изпитвал смъртен ужас от хлъзгави пълзящи твари. В училище, докато останалите момчета милвали крастави жаби и постигали завидна интимност с дъждовни червеи, той не можел да се насили да си завъди поне една бяла мишка. Сега направо му призляло при мисълта, че трябва да бръкне между чаршафите и пипнешком да дири гърчещия се Сидни. А докато се колебаел, отвън по коридора се дочули приближаващи се стъпки.
По природа Роналд никак не бил находчив, но при подобна криза и малко дете би съобразило какво трябва да прави. Отсрещната стена на стаята била заета от голям гардероб, чиято врата гостоприемно зеела. Бързината, с която се озовал вътре, би послужила като допълнително и твърде убедително доказателство на чичо Джозеф за заешката му природа. Той успял да се зарови в дрехите на сър Клод в мига, в който онзи прекрачил прага на стаята си.
Роналд опитал да се утеши — в този момент имал нужда и от най-дребната утеха — с мисълта, че в гардероба поне имало място за него, въпреки че бил щедро натъпкан със сака, палта, шлифери и панталони. Явно сър Клод се придържал към възгледа, че човек трябва да мъкне целия си гардероб, когато отива за ден-два в провинцията. И макар Роналд да презирал контето, което явно се криело зад този факт, в случая не би позволил никому да пророни дума срещу контешката същност на сър Клод. Сгушил се в гъсталака, той надникнал с едно око иззад чифт голфове. Над стаята се била спуснала странна тишина, затова бил любопитен да разбере с какво се занимава домакинът му.
В първия момент нищо не видял, но като се изместил малко вляво, всичко си дошло на фокус и той си изяснил, че междувременно сър Клод е успял да се освободи от кажи-речи цялото си облекло и в момента правел гимнастика до отворения прозорец.
Шокът, който получил Роналд, съвсем не се дължал на морални задръжки и свенливост, причинени от голотата на сър Клод. Вцепенил го внушителният вид на с нищо неприкритите бицепси. Долу в трапезарията в елегантното официално облекло съперникът му се бил видял жизнен, с военна осанка, ала нищо във вида му не издавало страховитата физика, извадена в момента на показ. Изглеждал двойно по-едър — сякаш свалянето на дрехите позволило на плътта му да се раз дуе във всичко посоки. Когато поемал дълбоко въздух, гърдите му кънтели като варел, а могъщите мускули (макар че при така създадените обстоятелства Роналд би предпочел кое да е друго сравнение) можели да се сравнят само с едно — със змии. Те се издували и се гърчели под кожата, както Сидни по всяка вероятност се гърчел в момента под чаршафите.
С други думи, ако е имало човек, в чиято спалня Роналд не би се крил при обстоятелства, които тъй лесно можели да доведат до физическа близост, този човек бил сър Клод Лин. И Роналд потреперил така внезапно и силно, че една закачалка, която явно не била поставена добре на мястото си, се сгромолясала с оглушителен шум.