Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Очите на момчето със сините коси трептяха отворени. Тези очи, впити в Джейс, сякаш горяха, когато процеди през зъби:
— Така да бъде. Бездушните ще убият всички ви.
Джейс изръмжа в отговор. Очите на момчето се подбелиха. Тялото му започна да се гърчи и да се извива, изведнъж започна да се смалява и да се свива в себе си, като ставаше все по-малко и по-малко, докато накрая изчезна съвсем.
Клеъри трескаво освободи краката си от кабелите и започна да отстъпва назад. Никой не й обръщаше внимание — Алек бе отишъл при Джейс, беше хванал ръката му и махаше ръкава, вероятно за да огледа по-добре раната. Клеъри хукна да бяга, но Изабел, с камшик в ръка, й препречи пътя. Златният камшик беше изцапан с черна течност. Тя замахна с него срещу Клеъри и краят му се уви около китката й, като я стегна здраво. Клеъри извика от болка и изненада.
— Глупава малка мунди — процеди Изабел през зъби. — Джейс можеше да умре заради теб.
— Той е луд — каза Клеъри, като се опитваше да освободи китката си. Камшикът се беше впил дълбоко в кожата й. — Всички вие сте луди. За какви се мислите, за пазители на реда? Полицията…
— Докато не покажеш тялото, полицията не би се занимавала с това — каза Джейс. Като придържаше ръката си, той си проправяше път през пръснатите по пода кабели към Клеъри. След него вървеше Алек с намръщено лице.
Клеъри хвърли поглед към мястото, където бе изчезнало момчето, и нищо не каза. Там нямаше и следа от кръв — нищо не подсказваше, че момчето някога е съществувало.
— Когато умрат, те се връщат в своето измерение — каза Джейс. — Виждам, че се чудиш.
— Джейс — процеди Алек. — Внимавай.
Джейс протегна ръка. Лицето му беше зловещо изпръскано с кръв. Той й напомняше на лъв — със същите раздалечени, кехлибарени очи и златистокестенява коса.
— Тя може да ни вижда, Алек — каза той. — Вече знае твърде много.
— В такъв случай какво искате да направя с нея? — попита Изабел.
— Пусни я да си върви — каза спокойно Джейс. Изабел го погледна смаяно, изглеждаше ядосана, но не възрази. Камшикът се разхлаби и освободи ръката на Клеъри. Тя потърка наранената си китка и се зачуди как, по дяволите, да се измъкне оттук.
— Защо да не я вземем с нас? — каза Алек. — Ще питам Ходж дали не иска да говори с нея.
— За нищо на света няма да я заведем в Института — каза Изабел. — Тя е мунди.
— Дали? — попита тихо Джейс. Неговият тих глас беше по-неприятен и от съскането на Изабел или гневния тон на Алек. — Имала ли си си вземане-даване с демони, малката? Разходки с върколаци, разговори с Децата на нощта? Правила ли си…
— Не се казвам малката — прекъсна го Клеъри. — И нямам представа за какво говориш. Сигурна ли си?, обади се някакъв дълбок вътрешен глас. Нали видя как момчето се стопи пред очите ти. Клеъри, Джейс не е луд — само така ти се иска. — Аз не вярвам… в демони или каквото там…
— Клеъри? — Беше гласът на Саймън. Тя се обърна. Той стоеше на вратата на склада, до него беше един от едрите охранители, който слагаше печати на входа по ръцете на влизащите. — Добре ли си? — Той се приближи към нея в мрака. — Защо си се усамотила тук? — попита той. — Какво стана с момчетата… онези, с ножовете?
Клеъри го погледна втренчено, после погледна зад себе си, където стояха Джейс, Изабел и Алек, като Джейс все още беше с кървавата си риза и ножа в ръка. Той й се ухили и сви рамене, полуизвинително-полуприсмехулно. Той не е изненадан, че Саймън или охранителят не могат да го видят, помисли си Клеъри.
Като че ли и самата Клеъри не беше. Тя бавно се обърна към Саймън, като съзнаваше как изглежда в очите му — сама в тъмното складово помещение, с крака, заплетени в някакви кабели.
— Мислех, че са влезли тук — каза тя смутено. — Но явно не са. Съжалявам. — Тя отмести поглед от Саймън, чиято тревога се смени с чувство на неудобство от охранителя, който изглеждаше раздразнен. — Наистина съжалявам, сър.
Зад нея Изабел се кикотеше.
— Не мога да повярвам — каза вироглаво Саймън, докато застаналата на тротоара Клеъри отчаяно се мъчеше да спре такси. Уличните чистачи бяха минали по „Орчард“, докато те бяха в клуба, и сега улицата блестеше в черно от водата.