Град от кости

Алек първи се окопити.

— Какво е това? — той започна да мести поглед от Клеъри към другарите си, сякаш очакваше те да знаят какво прави тя тук.

— Това е момиче — каза Джейс, докато идваше на себе си. — Предполагам, че си виждал момичета и преди, Алек. Сестра ти Изабел например. — Той се приближи към Клеъри, като присвиваше очи, сякаш не можеше да повярва на това, което вижда. — Обикновено момиче — каза той донякъде на себе си. — А пък може да ни вижда.

— Разбира се, че мога да ви виждам — каза Клеъри. — Не съм сляпа.

— О, напротив — каза Джейс, докато се навеждаше да вземе ножа си. — Само че още не знаеш. — Той се изправи. — По-добре се омитай оттук, ако не искаш да пострадаш.

— Никъде няма да се омитам — каза Клеъри. — Ако го направя, вие ще го убиете. — Тя посочи към момчето със синята коса.

— Така е — съгласи се Джейс, като въртеше ножа между пръстите си. — Теб какво те е грижа дали ще го убия, или не?

— Ами аз… — запелтечи Клеъри. — Просто не може ей така да убивате хора.

— Права си — каза Джейс. — Не може ей така да се убиват хора. — Той посочи момчето със синята коса, чиито очи бяха притворени. Клеъри си помисли, че може да е припаднал. — Това не е човек, малката. Може и да прилича на човек и да говори като човек, а вероятно и да кърви като такъв. Но той е чудовище.

— Джейс — каза Изабел предупредително. — Достатъчно.

— Вие сте луди — каза Клеъри, като се извърна от него. — Повикала съм полиция, да знаете. Всеки момент ще пристигнат.

— Тя лъже — каза Алек, но по лицето му се изписа съмнение.

— Джейс, ти…

Той така и не довърши изречението си. В същия миг момчето със сините коси се откъсна от въжетата, с които бе вързано за колоната, и с пронизителен вик се нахвърли върху Джейс.

Двамата паднаха на земята и се затъркаляха, като момчето със сините коси посягаше към Джейс с ръце, които проблясваха, сякаш бяха обковани с метал. Клеъри понечи да избяга, но краката й се заплетоха в кабелите и тя падна така, че чак дъхът й спря. Чу как Изабел изпищя. Когато се обърна, видя момчето със сините коси да седи на гърдите на Джейс. По подобните на бръснач върхове на пръстите му проблясваше кръв.

Изабел и Алек се бяха втурнали към тях, Изабел размахваше камшик в ръка. Момчето със синята коса отчаяно дереше Джейс с подобните си на остриета пръсти. Джейс вдигна ръка, за да се защити, а пръстите я сграбчиха и от нея бликна кръв. Синекосото момче нанесе още един удар… и камшикът на Изабел изплющя по гърба му. Той изпищя — висок, подобен на вой писък — и падна настрани.

Когато камшикът на Изабел се вдигна, Джейс се изтърколи встрани с блестящото острие в ръка. Той заби ножа в гърдите на синекосото момче. Около дръжката му бликна черна течност. Момчето се изви като дъга на пода, започна да се гърчи и извива. Джейс стана и направи гримаса. Сега черната му риза беше станала още по-черна на местата, прогизнали с кръв. Той сведе поглед към извиващото се тяло в краката му, наведе се и със замах издърпа ножа. Дръжката му беше станала хлъзгава от черната течност.