Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Спря пред братята, изпълнен с копнеж да чуе дума в знак на подкрепа, благопожелание или доверие. Не последва нищо такова и той изрече кратка молитва към святата майка на расата им:
„Най-скъпа Скрайб Върджин, моля те, не допускай да се проваля в това.“
1.
Още една тъпа пеперуда.
Докато Рип наблюдаваше какво се задава към ателието му за татуировки, вече знаеше, че ще му поръчат поредната проклета пеперуда. Или две. Да. Ако се съдеше по дългокраките жизнерадостни блондинки, които вървяха с кискане към рецепцията, със сигурност нямаше да рисува черепи и кости върху кожите им.
Двете копия на Парис Хилтън и ентусиазмът от палавото им намерение го накараха да погледне стенния часовник… И му се прииска да затвори на мига, вместо в един през нощта… Какви гадости твореше за пари. През повечето време не се впечатляваше особено от празноглавците, идващи с желание да бъдат белязани, но тази вечер блестящите им идеи го вбесяваха. Трудно му беше да се настрои на тяхната вълна, след като беше прекарал три часа в изработването на мемориален портрет за един рокер, изгубил най-добрия си приятел на пътя. Едното беше истинският живот, а другото — анимация.
Мар, неговата рецепционистка, се приближи.
— Имаш ли време за една бърза поръчка? — Тя повдигна веждите си с пиърсинги и завъртя очи. — Няма да отнеме много време.
— Да. — Той кимна към тапицирания стол. — Пращай първата.
— Искат да бъдат обслужени заедно.
Разбира се, че ще поискат това.
— Добре. Донеси табуретката, дето е отзад. — Мар изчезна зад завесата, а той се изправи. Двете момичета до касовия апарат се държаха за ръце и обсъждаха възбудено декларациите, които трябваше да подпишат. От време на време го поглеждаха с широко отворени очи, като че с всичките му татуировки и пиърсинги той беше някой екзотичен тигър, когото са отишли да разгледат в зоопарка… И напълно го одобряваха.
Да бе. По-скоро би си отрязал топките, отколкото да ги изчука, дори от жалост.
Мар ги доведе, след като им взе парите, и ги представи като Кери и Сара. Той се беше подготвил за Тифани и Бритни.
— Аз искам дъгова пъстърва — заяви Кери и се настани на креслото с движение, което явно смяташе за прелъстително. — Ето тук.
Тя вдигна прилепналата си тениска, разкопча ципа на джинсите и избута надолу розовите си бикини. На пъпа си имаше халка, от която висеше розово кристално сърчице и беше очевидно, че си пада по фотоепилацията на цялото тяло.
— Добре — каза Рип. — Колко голяма?
Ентусиазмът на изкусителката Кери спадна леко, когато се оказа, че без съмнение сто процентовият й успех сред членовете на отбора по футбол в колежа я е подвел да смята, че той би ахнал от видяното.
— Ами… не прекалено голяма. Родителите ми ще ме убият, ако разберат какво правя… Нека да не се показва над ластика на бикините.
Ама естествено.
— Нещо като пет сантиметра? — Той вдигна татуираната си ръка и показа приблизително размера.
— Може би… малко по-малка.
Той направи скицата върху кожата й с черна химикалка и след като тя го помоли да остане от вътрешната страна на очертанията, той нахлузи черните си ръкавици, извади нова игла и включи пистолета.
На Кери й отне около секунда и половина, преди да пусне сълзи и да се вкопчи в ръката на Сара, като че раждаше без епидурална упойка. Именно в това се състоеше разликата. Огромна пропаст делеше коравите от имитаторите. Пеперудките, рибките и сърчицата не бяха… Вратата на ателието се отвори широко… И Рип се поизправи на стола си с колелца.
Тримата мъже, които влязоха, не носеха военни униформи, но със сигурност не бяха цивилни. Облечени в черна кожа от глава до пети, те бяха огромни и сякаш накараха стените да се сближат една към друга и таванът да се понижи. Под якетата им личаха доста издутини. Такива, причинени от пистолети и евентуално ножове. Рип се придвижи внимателно към бюрото на рецепцията, където се намираше бутонът на алармата.
Типът отляво имаше различни очи, пиърсинги и свиреп поглед. Намиращият се отдясно имаше малко по-нормален вид със симпатичното си лице и рижата коса, като се изключеше фактът, че се държеше като някой, ходил на война и завърнал се оттам. Стоящият в средата обаче, представляваше истинският проблем. Малко по-едър от приятелите си, той имаше късо подстригана тъмнокестенява коса и класически красиво лице, но сините му очи бяха безжизнени и в тях личеше толкова душа, колкото в стар асфалт.