Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Нефритена лютня, тринайсетата от деветнайсетте ми сестри, дъщеря на втората и най-ревнива наложница на баща ми, беше тази, която ме откри да надничам през дупката. Собствената ми майка — сдържана и изискана жена — беше четвъртата и най-млада наложница на принц Су. За нея се говореше, че е от японско потекло, и я смятаха за втора по красота в дома на баща ми. Първенството, макар и само от съображения за благоприличие, държеше законната му съпруга. Майка ми се наричаше Юзу, също като благоуханния цитрусов плод. Тя имаше миловидно кръгло лице с тъмни очи, алени устни и очарователна дупчица между двата предни зъба. Както повечето наложници, тя беше кротка и покорна, но понякога най-ненадейно я напушваше смях и очите й заискряваха.
Бях толкова впечатлена от току-що видяното, че дори не бях чула стъпките на тринайсетата си сестра. Тя ме дръпна за косата и изкрещя:
— Мръсна малка шпионка, пипнах те!
Продължи да пищи, вкопчена в мен, докато не вдигна цялата къща на крак.
Вбесен от постъпката ми, баща ми ме отпрати в стаите на майка ми, а нея привика, за да й припомни провиненията ми, като не спираше яростно да крачи напред-назад. Майка ми потъваше от срам, за удоволствие на съпругата на баща ми и останалите наложници. Заклех се наум, че един ден ще ги отровя всичките. Междувременно си представих Нефритена лютня превърната в Горгона и преследвана от демони, които я разкъсаха.
Добре че майка ми вече беше дарила баща ми със син — брат ми Сян Ли, иначе сигурно щяха да я пропъдят от дома заради мен, издънката. Обвиниха я, че е безхарактерна, неспособна да възпита дъщеря си. А колкото до мен, аз съм била дръзка и безочлива, без капка свян.
— Още при появата си на този свят Източна перла изтормози всички! А ти не съумя да я обуздаеш и я остави да налага волята си — нареждаше баща ми.
Той припомни на майка ми, че заради моето безсрамие невръстният слуга Пао беше набит с камшик и изпратен при по-суров господар. В действителност само бях предизвикала Пао да ми покаже змията си, защото не спираше да се хвали с размера й, а аз подозирах, че лъже. Вече бях виждала и докосвала членовете на двама от братята си и не ми се вярваше неговият да е по-голям. Тогава пак тринайсетата ми сестра беше тази, която ме издаде. Толкова е тягостно да живееш в къща, пълна с жени, където въздухът е натежал от завист и злоба.
Майка ми ситнеше редом с баща ми и от срам не смееше да вдигне глава. От време на време проронваше извиненията си едва чуто. Този път бях минала всякакви граници и тя разбираше, че е излишно да се опитва да ме оправдае. Докато дъщерите на останалите наложници си намираха типично женски занимания, аз растях като невъзпитана дивачка и бунтарка, не криех интереса си към секса и можех да бъда груба, дори жестока. Майка ми ме обичаше, но аз бях нейното тегло и нейният срам.
С течение на времето гневът на баща ми попремина, но аз все още бях наказана да не излизам от стаите на майка ми. По цял ден сама, безумно се отегчавах и се чудех какво да измисля. Изядох цяла кутия изсушени личи — любимото лакомство на майка ми, изразходвах скъпоценните й запаси от руж върху лицето си и то стана червено като божур, и танцувах като луда из стаята. Когато вече нищо не ми хрумваше и разбрах, че колкото и да викам и да блъскам по вратата, майка ми няма да дойде, аз сплетох косата си на две дълги плитки, после взех ножа и отрязах едната. Тя се плъзна на пода и застина там като мъртва черна змия.
Като видя какво съм направила, майка ми изохка и запуши устата си с юмрук, да не би някой отвън да чуе риданията й. Тя се рови с часове в книгата с лековити рецепти, като търсеше някаква отвара, която да ускори израстването на косата ми и същевременно, ако може, да озапти необуздания ми нрав. Най-после се спря на супата от змия и хризантеми, която, иначе доста вкусна, така и не постигна желания ефект. В отчаянието си майка ми не видя друг изход, освен да се довери на третата наложница. С което съдбата ми беше решена.
Този път от страна на баща ми нямаше изблик на бурна ярост — той остана зловещо, учудващо спокоен. Наложниците усещаха тлеещия вулкан и разговаряха шепнешком, в очакване всеки миг да се разрази бурята. Най-после, когато опасността изглеждаше отминала, той свика всички жени от къщата във вътрешния двор, като майка ми беше предупредена да доведе и мен. Застанах пред него, а жените коленичиха разтреперени. Той протегна ръка и грубо ме дръпна за плитката, все едно сграбчи коте за опашката. От болката очите ми се насълзиха. После баща ми отряза и тази плитка и я захвърли на земята.