Вампирът Лестат
- Автор: Райс Энн
- Серия: The Vampire Chronicles #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток -Запад
- ISBN: 978-619-152-139-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вампирът Лестат». Краткое содержание книги:
Събуден сред опиянението на рокаджийските времена, вампирът изгаря от жаждата да разкаже миналото си, криещо рой мрачни тайни. Син на благородник от предреволюционна Франция, Лестат е изгнаник по кръв и убиец по душа. Получил дара на безсмъртието, той не може да устои на порива, който бе завладял и Луи в първата книга — да открие истината за произхода на вампирите, да се срещне с най-древните представители на расата си и да намери своето място в света… Загърнат в наметало от вълчи кожи, първите жертви на стихийния му бяс, Лестат сбира в себе си силата на животното, жестокостта на човека и мощта на вампира. Целият свят е сцена за кървавите му трагедии, а хората са статистите в стремлението му към вечността…
С образа на Лестат Ан Райс поема в изцяло нова посока, вън от задънената улица на харизматичния, но пасивен Луи от първата книга. В тази и следващите части се изгражда нова, мрачна митология, смесваща класическия вампирски мит с древни легенди от недрата на времето.
Не искам да кажа, че пак щях да потъна в дълбокия сън. Но можех да се отдръпна от „Сатаната е излязъл тази вечер“ и да се скитам няколко години смаян, в опити да събера мислите си.
Мъжете — Алекс, изтупаният, крехък млад барабанист, и по-високият му рус брат, Лари, разпознаха името ми, когато им казах, че съм Лестат.
И не само го разпознаха, но го свързаха с обилни сведения за мен, които били прочели в книга.
Всъщност смятаха за възхитително това, че се преструвам не на кой да е вампир. Или на граф Дракула. На всички им бе писнало от граф Дракула. Те мислеха, че е чудесно, дето се преструвам на вампира Лестат.
— Преструвам се на вампира Лестат? — попитах.
Загледах се задълго във всички тях, опитвах се да прочета мислите им. Разбира се, не бях очаквал да повярват, че съм истински вампир. Но да са чели за измислен вампир с толкова необичайно име като моето? Как би могло да се обясни това?
Но аз губех увереност. А когато загубя увереност, силите ми пресъхват. Стаичката като че се смаляваше още повече. И имаше нещо насекомообразно и заплашително в инструментите, антените, жиците.
— Покажете ми книгата — казах.
Те я донесоха от другата стая — долнопробно романче, което се разпадаше. Подвързията бе изчезнала, корицата — откъсната, страниците бяха прихванати с ластик.
Щом видях корицата, ме полазиха някакви свръхестествени студени тръпки. „Интервю с вампир“. Нещо за някакво смъртно момче, накарало един от немъртвите да разкаже историята си.
С тяхно позволение влязох в другата стая, изтегнах се на леглото им и се зачетох. Щом преполових книгата, я взех с мен и напуснах къщата. После застанах под една улична лампа и не мръднах, докато не я дочетох. След това внимателно я пъхнах в джоба на гърдите си.
Не се върнах при групата няколко вечери.
През по-голямата част от това време отново се скитах, цепех мрака с моя мотор „Харли Дейвидсън“, надул до дупка „Вариациите Голдберг“ на Бах. И се питах: „Лестат, какво искаш да правиш сега?“
През останалото време учех с подновена цел. Изчетох дебелите истории и лексикони на рок музиката с меки корици, хрониките на нейните звезди. Слушах албумите и размишлявах в тишина над концертните видеозаписи.
И в притихналата, пуста нощ аз слушах как гласовете от „Интервю с вампир“ ми пеят, сякаш от гроба. Прочетох книгата отново и отново. И после, в миг на достоен за презрение гняв, я накъсах на парченца.
Най-сетне стигнах до решението.
Срещнах се с моята млада адвокатка Кристин в тъмната й кантора в небостъргача — светеше ни само градът. Тя изглеждаше прелестно на фона на стъклените стени зад нея, тънещите в мрак сгради оформяха груб, примитивен терен, сред който горяха хиляда факли.
— Вече не е достатъчно моята малка рокгрупа да постигне успех — казах й. — Трябва да създадем слава, която ще разнесе името и гласа ми до най-отдалечените кътчета на света.
Тихо и разумно, както е обичайно за адвокатите, тя ме посъветва да не рискувам богатството си. Ала щом продължих с маниакална увереност, усетих как тя се поддава на съблазънта и как здравият й разум бавно се разпада.
— Най-добрите френски режисьори за рок клиповете — казах. — Трябва да ги примамиш от Ню Йорк и Лос Анджелис. Има пари в изобилие за тази цел. Тук несъмнено можеш да намериш студията, в които ще вършим нашата работа. Младите звукозаписни продуценти, които смесват звука след това — пак трябва да наемеш най-добрите. Няма значение какво ще похарчим за това начинание. Важното е то да бъде организирано и да вършим работата си тайно до мига на разкритие, когато излязат нашите албуми и филми заедно с книгата, която предлагам да напиша.
Най-сетне умът й бе замаян от мечти за власт и богатство. Писалката й бягаше по листа, докато си водеше бележки.
А за какво мечтаех аз, докато й говорех? За безпрецедентен бунт, за велико и ужасно предизвикателство към моя род по целия свят.
— Тези рок клипове — казах аз, — трябва да намериш режисьори, които ще въплъщават моите видения. Трябва да са поредица. Те трябва да разказват историята от книгата, която искам да напиша. А песните — много от тях вече съм написал. Ти трябва да намериш великолепни инструменти — синтезатори, най-добрите звукови системи, електрически китари, цигулки. За другите подробности можем да се погрижим по-късно. Дизайнът на вампирските костюми, методът на представяне пред телевизионните станции, организирането на първата ни публична изява в Сан Франциско — всичко това с времето си. Сега е важно да завъртиш няколко телефона и да се сдобиеш с информацията, която ти е нужна, за да започнеш.