Нощна звезда
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-971-6
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна звезда». Краткое содержание книги:
Преобразената Хевън омагьосва съучениците си със своята мистична красота и се превръща в новата звезда в училището. Тя планира да отмъсти на Джуд и Евър за злополучната смърт на Роман, а новопридобитата й сила се оказва много по-голяма, отколкото всички предполагат.
Междувременно в Съмърленд Евър зърва кадри от предишния си живот на робиня в Юга и разбира, че Деймън крие тайни за тяхното общо минало — тайни, заради които се усъмнява, че любимият й векове наред си е служил с измама, за да я спечели. Дали Джуд не е истинската й любов — онзи, който вечно трябва да се бори за нея и не престава да я обича? Ако потърси близостта му, може би ще разбере…
Евър трябва да избира, ето защо се обръща към своята нощна звезда с молбата да й разкрие истината…
— Въпреки това искам да знаеш, че имаше и щастливи мигове. Ти бе толкова красива, толкова сияйна и щом те измъкнах оттам…
— Какво?… Ти си ме спасил, така ли?! — Вглеждам се в него с разширени очи, сякаш пред мен изведнъж се е изправил принцът на бял кон от плът и кръв. — Освободил си ме?
— Може и така да се каже…
Гласът му обаче леко трепва и го издава. А когато отклонява поглед, разбирам, че предпочита да смени темата.
— И бяхме ли… щастливи? — Искам да го чуя от собствените му уста. — Наистина щастливи, в пълния смисъл на думата?
Той отново кимва, но не ми казва нищо повече.
— Докато Дрина не ме убива — изричам аз това, което той не иска.
Тя винаги се появява, за да ускори смъртта ми. Няма причина този път да е било различно. През лицето му минава мрачна сянка, пръстите му играят неспокойно — ясен знак, че се чувства неудобно. Аз обаче не искам да оставя нещата така.
— Добре, разкажи ми как го е направила този път? Бутнала ме е на пътя на някоя карета ли? Или от някоя скала? Или ме е удавила в близкото езеро? А може този път да е измислила нещо различно.
Той ме поглежда в очите. Явно предпочита да не ми отговаря, но с право си дава сметка, че няма да се откажа, и отвръща:
— Няма да навлизам в подробности. Ще ти кажа само, че никога не се е повтаряла.
Въздиша тежко, изражението му е мрачно и многозначително.
— Може би защото твърде много й харесваше, наслаждаваше се на възможността да измисля нови начини, да си играе на изобретателна. — Лицето му трепва. — А и предполагам, че не е искала да заподозра нещо. Евър, виж… Онова, което видяхме преди малко, бе невероятна трагедия, но в крайна сметка аз те обичах и ти ме обичаше. Докато бяхме заедно, се чувствахме щастливи и благословени. Беше прекрасно.
Извръщам поглед настрани. Решена съм да разбера, да преживея случилото се, но още е рано за това. В момента не съм в състояние.
— Ще ми го покажеш ли някой ден? — обръщам отново лице към него.
Виждам обещанието в погледа му, а после той добавя:
— Да, но първо ще го редактирам, става ли?
Кимвам. Раменете и челюстта му се отпускат облекчено. Сигурна съм, че за него е било също толкова тежко, колкото и за мен.
— Какво ще кажеш да минем без повече изненади? Можем да отидем на някое по-весело място.
За миг оставам безмълвна. Толкова съм потънала в мислите си, че все едно той не е до мен.
Гласът му ме изкарва от вцепенението:
— Ей, виж — тъкмо стигнаха до хубавата част. Какво ще кажеш да се превърнем в тях?
Поглеждам към екрана, където една напълно различна моя версия се усмихва сияйно. В тъмната ми лъскава коса проблесват фиби със скъпоценни камъни, изработени специално, за да подхождат на прекрасната ми смарагдовозелена рокля. Държа се толкова уверено, толкова съм сигурна в красотата си, привилегированото си положение, правото да мечтая, да получа всичко, което искам, да имам всеки, когото пожелая… включително този красив непознат, когото съм срещнала току-що. Мъжът, пред когото всичките ми ухажори бледнеят, изглеждат скучни и безинтересни.
Това мое „аз“ е пълна противоположност на другото, което видях преди малко. Толкова са различни, че ми е трудно да повярвам, че става въпрос за един и същи човек. И макар да смятам много скоро да посетя отново другото си „аз“, засега то може да почака. Дойдохме тук, за да се насладим на последния безгрижен ден от лятото, и точно това смятам да направя.
Ставаме от дивана и ръка за ръка се отправяме към екрана. След миг вече сме в него, сливаме се с персонажите и се превръщаме в част от сцената.
Парижката ми рокля е заменена от друга, пак наситенозелена. Устните ми леко бръсват челюстта на Деймън, езикът ми се плъзва по кожата му… После се завъртам, повдигам полите на роклята си и го повеждам навътре, към най-тъмната част на градината, там, където никой не може да ни открие — нито баща ми, нито слугите, нито ухажорите или приятелите ми…
Искам само едно: да прегръщам и целувам този красив непознат, който винаги изниква от нищото, който сякаш знае какво мисля, който разпалва пламъка в мен от първия момент, когато погледите ни се срещат. От мига, когато за първи път надникна в душата ми.
Трета глава
— Не трябва ли след малко да тръгваш за училище?