Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Тъй вярно… — Имаше право. Ала… каква полза от морската пехота, ако градското поле останеше непокътнато? Род увеси нос. Все щеше да направи нещо. Но какво?
— Всичко свърши добре — студено каза Плеханов. — Може би сте постъпили правилно. А може би не. Ако извършите още една такава глупост, ще ви взема сабята. Ясно ли е? — Той взе от бюрото разпечатка на служебното досие на Блейн. — „Макартър“ готов ли е за космоса?
— Господин адмирал? — Въпросът бе зададен със същия тон като заплахата и на Род му трябваха няколко секунди, за да възвърне самообладанието си. — За космоса да, господин адмирал. Но не за сражение. И се нуждаем от провизии. — През онзи безумен час, който бе прекарал на борда, той внимателно бе проверил състоянието на кораба — още една причина, поради която се нуждаеше от бръснене. Сега неспокойно седеше на стола и се чудеше. Капитанът на „Макартър“ стоеше до прозореца, очевидно слушаше разговора, но не беше казал нито дума. Защо адмиралът не попиташе него?
Междувременно Плеханов взе решение.
— Е, Бруно, ти си капитан на флота. Какво препоръчваш?
Бруно Цилер се извърна от прозореца. Род се изненада: вече не носеше малкото сребърно изображение на „Макартър“, което показваше, че е негов капитан. На гърдите му блестяха кометата и слънцето, отличие на щабен офицер. На ръкавите му се виждаха широките нашивки на почетен адмирал.
— Как сте, командир? — официално попита Цилер. После се усмихна. Всички на борда на „Макартър“ познаваха тази негова крива усмивка. — Добре изглеждате. Поне отдясно. Е, вие сте прекарали на кораба около час. Какви повреди установихте?
Смутен, Блейн докладва за състоянието на „Макартър“ и за ремонтите, които бе наредил да извършат. Цилер кимна и му зададе няколко въпроса. Накрая каза:
— И смятате, че е готов за космоса, но не за война. Нали така?
— Тъй вярно. Поне не за сражение срещу голям кораб.
— И това е вярно. Ето препоръките ми, господин адмирал. Командир Блейн е готов за повишение и можем да му поверим „Макартър“, за да го ремонтира на Нова Шотландия, след което да го откара на столицата. Може да вземе със себе си племенницата на сенатор Фаулър.
Да му поверят „Макартър“? Боеше се да повярва, но сега му се откриваше възможност да докаже способностите си — и на Плеханов, и на всички.
— Млад е. Никога не биха му поверили да командва за първи път такъв кораб — отвърна адмиралът. — Но пък това навярно е най-правилното решение. Едва ли може да изпадне в голяма беда по пътя до Спарта през Нова Каледония. „Макартър“ е ваш, командир. — След като Род не отговори, Плеханов излая: — На вас говоря, Блейн. Повишавам ви в капитан и ви поверявам командването на „Макартър“. Секретарят ми ще ви предаде писмената заповед след половин час.
Цилер се усмихна с едното ъгълче на устата си и подметна:
— Кажете нещо де.
— Благодаря ви, господин адмирал. Мислех… мислех, че не ме одобрявате.
— Самият аз не съм съвсем сигурен — отвърна Плеханов. — Ако имах друг избор, щях да ви назнача за помощник-капитан. Сигурно ще станете добър маркиз, но нямате темперамент на флотски офицер. Едва ли има значение обаче — и без това няма да правите военна кариера.
— Вече не, господин адмирал — предпазливо каза Род.
Все още го болеше. Големият Джордж, който на дванайсет години пълнеше стаята с щанги и още преди да навърши шестнайсет имаше огромни рамене и тесен ханш — брат му Джордж бе загинал в сражение в средата на Империята. Род трябваше да планира своето бъдеще или с мъчителна носталгия да мисли за дома си. Мъртъв. Джордж?
Брат му трябваше да наследи именията и титлите. Род не искаше нищо друго освен военна кариера и шанс някой ден да стане велик адмирал. А сега след десет години трябваше да заеме мястото си в парламента.
— Ще имате двама пътници — каза Цилер. — Познавате лейди Сандра Брайт Фаулър, нали? Племенницата на сенатор Фаулър.
— Да, господин адмирал. Не я бях виждал от години, но чичо й често ни посещава в двора на Круцис… после я открих във военнопленническия лагер. Как е тя?
— Не много добре — отвърна Цилер. Усмивката му изчезна. — Пращаме я у дома и е излишно да ви предупреждавам да внимавате. Ще пътува с вас до Нова Шотландия, а ако иска, и до столицата. Зависи от нея. Вторият ви пътник обаче е съвсем друг въпрос.
Род въпросително го погледна. Цилер се обърна към Плеханов, който му кимна, и продължи: