Гаргантюа и Пантагрюел

„Вечерята на Киприан“, като се започне от IX в. (тогава тя се възродила) нататък, е имала грамаден успех и се разпространявала както в първоначалната й редакция, така и в различни преработки. До нас са стигнали три такива преработки: на прочутия фулдски абат Рабан Мавъра (855 г.), на дякон Йоан (877 г.) и най-после на Ацелин от Реймс (началото на XI в.).

Рабан Мавъра е бил много строг и ортодоксален духовник; но въпреки това абатът не е видял във „Вечерята“ нищо кощунствено; той направил съкратена редакция на „Вечерята“ и я посветил на Лотар II. В посвещението си изказва предположението, че „Вечерята“ може да послужи на краля като занимателно четиво — „ad jocunditatem“. Римският дякон Йоан преработил текста на „Вечерята“ в стихотворна форма (старата „Вечеря“ е в проза) и прибавил към нея пролог и епилог. От пролога се вижда, че произведението на Йоан е било предназначено за изпълнение на школския празник през време на великденските рекреации, а от епилога личи, че „Вечерята“ е имала голям успех на пиршествената трапеза на крал Карл Плешивия. Тези факти са много характерни: те показват колко свещени са били през IX в. правата и волностите на рекреациите и пира. Празничният пир според Рабан Мавъра (и според другите представители от неговата епоха) е оправдавал такава игра със свещените предмети, която при други условия би се сторила чудовищно кощунство.

През всички следващи векове е имало извънредно много ръкописи на „Вечерята“, което говори за грамадното влияние на този средновековен симпозион. Характерно е, че историческият универсализъм на „Coena“ и някои други нейни особености се повтарят в най-грандиозното пиршествено произведение от XVI в. — в „Начин да се постигне успех в живота“, както и в „Съня на Пантагрюел“3. „Сънят на Пантагрюел“ е написан под влиянието на Рабле, но той на свой ред е определил основния комплекс от мотиви в „Трета книга“ на романа на Рабле.