Забравената стая

-      Затворихме го там, докато дойде помощ, за да не нарани себе си или някого другиго - обясни Олафсон.

Докато Лоугън гледаше, Стречи отиде при вратата и я дръпна силно, като в същото време крещеше.

-      Какво казва? - попита Лоугън.

- Не зная - вдигна рамене Олафсон. - Вероятно просто бръщолеви. Качеството на записа е ниско - само част от нашите охранителни камери са с интегриран микрофон.

В този момент вълнението на Стречи нарасна. Започна да блъска по стените, да изхвърля книги от лавиците и да ги запраща в противоположния край на библиотеката, като през това време отново и отново спираше, за да си запуши ушите, клатейки глава като куче, което тръска плъх. Приближи се към прозореца и го заблъска с юмрук, но оловното стъкло беше твърде дебело, за да поддаде лесно. Започна да залита и да се блъска като сляп в стените, обръщайки масите по пътя си. Залитна за миг към камерата и за малко гласът му стана по-ясен. След това отново се обърна на другата страна, като дишаше тежко и се оглеждаше. И изведнъж се успокои.

С периферното си зрение Лоугън забеляза, че Олафсон се обърна.

-      Джеръми, трябва да те предупредя, че онова, което ще последва, е крайно смущаващо.

Чрез окото на камерата Лоугън наблюдаваше как Стречи отива към стената с прозорците. В началото крачеше бавно, после по-бързо и уверено. Когато стигна до най-близкия прозорец, се опита да го повдигне. Тежката старомодна рамка се вдигна само няколко сантиметра.

Стречи отиде при следващия прозорец и го задърпа на резки, силни тласъци. Той също се вдигна само три или четири сантиметра. Лоугън знаеше, че първо, старомодните метални рамки са твърде тежки и второ, от десетилетия не са почиствани или смазвани.

Сега Стречи се доближи до третия прозорец и отново задърпа. Този се повдигна по-лесно от останалите. Лоугън гледаше, докато Стречи вдигаше прозореца все по-нагоре, първо с двете ръце, после с рамо. Чуваше се как сумти от усилието. Най-накрая успя да вдигне прозореца до максималната му височина - почти метър и половина над перваза.

Нямаше решетка или мрежа, защото библиотеката беше на първия етаж. Зейналата прозоречна рамка лесно подари на Стречи свободата. След миг щеше да се промуши през отворения прозорец и да изчезне. Каква ли е тази трагедия, запита се Лоугън, която може да подлуди един учен.

Обаче Стречи не излезе през прозореца. Вместо това се наведе, протегна ръка към дясната част на рамката и започна да опипва нещо в улея ѝ. Лоугън осъзна, че това е веригата за вдигане на долната част на прозореца. Вторачи се омаян в ставащото. Сега Стречи държеше с една ръка веригата, а другата му ръка правеше въртеливи движения върху нещо, което беше скрито зад тялото му.

В този момент ръката се дръпна. Показа се противотежестта на прозоречната рамка - дълга двайсетина сантиметра и очевидно тежка. Стречи я откачи от веригата и я пусна на земята. Сега прозорецът не можеше да полети надолу само защото той стискаше веригата.