Забравената стая

Всеки ден в търсене на създанието проучвах нов езерен участък от километър и половина. В края на всеки ден, както вече казах, издърпвахме мрежата на същото разстояние напред. След двайсет дни стигнахме до южния край на езерото без резултат. И така, дами и господа, можете да приемете като факт няколкото думи, които ще кажа сега, макар и да го правя със съжаление, тъй като и аз както всеки човек си падам по криптозоологическите легенди: Неси не съществува.

Думите му бяха посрещнати с ръкопляскания, тук-там избухна смях.

В далечината се чу нисък звук: бръмчене, съпроводено с повтарящо се плющене. С приближаването му стана ясно, че това са винтовете на хеликоптер, чиито перки секат въздуха. След миг голяма машина с военни опознавателни знаци се появи иззад близкия хълм, по който се издигаха еднофамилни къщи от червени тухли. Вече се приближаваше бързо и се видя, че е на американския военноморски флот. Започна да се спуска и увисна точно над голямата ливада и тъмносивата подводница. Въздушната струя сплеска тревата в кръг с правилни очертания, а журналистите трябваше да си хванат шапките и бележниците, за да не ги отвее. От страничния вход на административната сграда излезе техник в работен гащеризон, отиде до скелето и закачи двете големи куки, които бяха спуснати от търбуха на хеликоптера, за ушите в горната част на корпуса на плавателния съд. След това слезе на земята, показа с вдигнат палец, че всичко е наред, и хеликоптерът започна внимателно да се издига с люлеещата се под него подводница. Изкачваше се все по-високо и щом стигна полетната си височина, пое на изток, а странният му товар висеше под него на двете дебели въжета. След шейсет секунди летателният апарат изчезна от полезрението им. Цялата операция беше отнела по- малко от пет минути.

Лоугън остана още известно време загледан в далечния хоризонт, след това се обърна отново към събралите се представители на медиите.

-      А сега - обяви той - съм готов да отговоря колкото може по-изчерпателно на вашите въпроси.