Неспокойкото [ЛП]

— Дори няма да се опитвам да разбера от теб, о, мой високопочитаеми гостенино, къде води твоят път и какво смяташ да правиш — започна Васаб, след като се нахрани и запали наргилето. — Но тъй като е неучтиво да изпратиш своя гост на път, без да му дадеш полезни съвети и инструкции, аз ще разчитам на Книгата на мъдрите мисли.

— Каква е тази книга? — поинтересува се Трикс.

— През вековете самаршанските мистици са записвали най-добрите си мисли в специална книга. Никой вече не знае кой, кога и по каква причина е казал тази или онази мъдрост — но те винаги по невероятен начин помагат на нуждаещите се. Гулин!

Съпругата му се оттегли и след минута внимателно донесе дебела книга, цялата изписана със сложния краснопис на самаршанската писменост. Преди да я вземе, Васаб старателно изми и избърса ръцете си — беше ясно, че такава голяма книга е огромна ценност, без значение какво е написано в нея.

— Ще разчитаме на мъдростта на предците! — възкликна Васаб и отвори книгата напосоки. Заби пръст в страницата и тържествено прочете: — Ако тръгваш на труден път, от който не очакваш да се върнеш, вземи всичко нужно от приятели! Но двойно вземи всичко нужно от враговете!

— Това е… това е добър съвет! — възхити се Трикс, все още много притеснен от съюза с Гавар. — Това означава, че по пътя не бива да пренебрегваш помощта не само на приятелите, но и на враговете! Много добър съвет!

— А на мен ми се струва — скептично каза Йен, — че това е казано по съвсем друг повод. Ако ще тръгваш нанякъде завинаги, тогава вземай пари от приятелите си — няма да се налага да ги връщаш. А от враговете вземай още повече пари и други неща — за тях изобщо да не те е грижа!

— Всъщност, според слуховете, тези думи се били казани от един мистик, когато неговият народ решил да мигрира далеч от предишното си място на пребиваване — смутено призна Васаб. — Но не се знае със сигурност…

— Както и да е, мъдростта затова е добра, защото може да бъде казана по един повод, а да се пригоди към друг! — настоя Трикс.

— Какви думи! — възхити се Васаб. — Златни думи! Ще кажа на мистиците… кой знае, може би ще заповядат тези думи да бъдат дописани в Книгата!

Той отново затвори и напосоки отвори книгата. И прочете:

— Помощта на приятел понякога е малка, но винаги я очакваш. Помощта на врага може и да е голяма, но идва неочаквано!

— Това добре се съчетава с първата мисъл! — зарадва се Трикс. — Всички знаем с какво могат да ни помогнат приятелите, но е трудно дори да си представим с какво враговете могат да ни помогнат!

Васаб зацъка с език, доволен от тълкуването.

— А според мен — възрази Йен — това е предупреждение. В края на краищата помощта е добра само когато дойде навреме. А неочакваната помощ може дори да е вредна. На мен сър Гламор ми е разказвал как веднъж се бил с чудовище, а край тях минал магьосник. Те с Гламор се познавали и не се разбирали много добре… но тогава магьосникът решил да помогне. Или може би просто искал да покаже колко е силен. Хвърлил огнено кълбо в чудовището, но то било огнеустойчиво, а Гламор и конят му не били. Докато си изгаси брадата, докато приключи с ругатните, докато преследва магьосника — чудовището избягало.