Неспокойкото [ЛП]

— Тогава сме прецакани — отвърна Гавар. — Всички, освен мен, най-вероятно ще умрат. А аз, като вече мъртъв, за дълго време ще попадна под властта на Прозрачния бог и ще бъда подложен на ужасяващи мъчения.

— Това не ми харесва! — възкликна Майхел и уточни: — Нямам предвид мъченията, това си е ваша лична работа, господин витамант. Но фактът, че всички ние ще бъдем убити… че рискуваме главите си просто така, за нищо…

— Е, защо да е за нищо? — каза Гавар. — Ако всичко се получи… Кристалните острови са готови да платят за помощта две хиляди реала!

— И Самаршан няма да се поскъпи за пет хиляди динара! — допълни Сутар.

— Почти съм сигурен, че Маркел също ще ни възнагради — честно добави Трикс.

Майхел кимна:

— Да, вероятно. Ще му е неудобно, че изостава от съседите си…

— Е, всички ли са съгласни? — попита Гавар.

Майхел въздъхна и погледна към екипа си.

— Прилична сума! — въодушевено каза Бамбура. — Най-накрая ще можем да си построим истински красив театър и да се установим на едно място.

— Всеки човек, дори актьорът, трябва поне веднъж в живота си да извърши истински подвиг — отбеляза Шараж.

— Това ще е хубава битка — реши Хорт.

— А на нас ще ни дадат ли нашия дял? — в хор възкликнаха племенниците на Майхел.

Кучето Алби излая.

— Значи се договорихме — реши Гавар.

Планът на витаманта беше прост и Трикс, дори при цялото си желание, не можеше да му намери недостатъци. Точно в полунощ драконите, по молба на Великия везир, трябваше да отнесат цялата трупа по-близо до оазиса Джем-бил, където да я приземят. До самия оазис предстоеше да се доберат сами — и на сутринта да предложат на простите номади забавно представление. Със сигурност и самият Прозрачен бог ще пожелае да присъства — не от интерес, а за да покаже на суровите воини на пустинята, че не пренебрегва техните развлечения. Пиесата се предполагаше да доиграят почти до самия край — единствено в сцената с дуела между Трикс и Гавар и двамата магьосници ще произнесат истински заклинания, но в последния момент ще ги насочат не към противника си, а към Прозрачния бог. Без значение колко силен е Алхазаб, шансовете му да се защити щяха да са много малки.