Кръвна проба [bg]

Хутън успя да извади цигара „Честърфийлд“ и да я запали, без да намалява скоростта. Мина още четири километра, обвит в облаци цигарен дим и разглеждаше околността със зоркото око на полицай. На върха на едно възвишение свърна ненадейно, измина стотина метра и спря пред сводести порти, боядисани в черно.

Нищо не издаваше, че това е входът на Убежището. До външната страна на вратите се издигаха могили от бодлив кактус. Някакво тропическо растение с електриковорозови цветове пълзеше по кирпичените диреци. То бе обвито от розов храст, покрит с алени пъпки, а бодлите му наподобяваха тънки гвоздейчета. Единствена тишината ни посрещна, когато Хутън загаси двигателя. Всичко наоколо бе потънало в потайната зеленина на гората.

Шерифът загаси цигарата, слезе от колата и се запъти към входа. Бутна вратата и тя се отвори, въпреки големия катинар закачен на нея.

— Те обичат тишината — каза той. — Ще вървим пеш.

Пътеката не беше павирана. По цялото й продължение имаше кафяви камъни и педантично оформени лехи от сочни растения донесени от гората. Пътеката вървеше нагоре и ние напредвахме бързо с темпото на Хутън. Всъщност той по-скоро маршируваше, отколкото ходеше. Мускулите му се издигаха и спускаха, ръцете му се движеха покрай тялото, въобще той имаше военна походка. Сойките грачеха и се суетяха. Пухести пчелички ровеха в устните на дивите цветя. Въздухът беше свеж и пропит с ухание на ливада.

Слънцето безмилостно напичаше откритата пътека. Гърлото ми бе пресъхнало и чувствах как потта се стича по гърба ми. А Хутън както винаги изглеждаше бодър. След десетминутно ходене стигнахме до върха на пътя.

— Това е — каза Хутън. Той спря и сви шепи да запали още една цигара. Аз избърсах потта си и се вгледах в долината под нас.

Видях съвършенство, което ме отпусна.

Убежището все още приличаше на манастир с кулеста катедрала и високи стени. Зад стените имаше множество по-малки сгради, които образуваха нещо от рода на лабиринт от дворове. Голямо дървено разпятие стоеше на върха на камбанарията и сякаш бе врязано в лазурното небе. Предните прозорци бяха направени от олово. Подпираха ги дървени балкони. Покривите и ръбовете на стените бяха покрити с червени глинени керемиди. Стените бяха прясно измазани с гипсова мазилка, която белееше на местата, огрени от слънцето. Сложните орнаменти и фризове по тях бяха запазени много внимателно.

Бърз поток обграждаше композицията подобно ров около крепост. Над него прескачаше извит мост и се вливаше в една тухлена пътека, там, където земята се появяваше отново. Пътят се виеше под вкаменено дърво, обвито от мустачетата на една асма. Измежду зелените й листа се подаваха рубинени гроздове. Пред фасадата се простираше тревна леха, засенчена от сухи, вековни дъбове. Големите усукани дървета се поклащаха като вещици около един фонтан, който се изливаше в огромна каменна урна. Отвъд сградите се простираха акри земеделски поля. Различих жито, краставици, цитрусови и маслинени горички, пасище за овце и лозя, но това далеч не бе всичко. Шепа хора, облечени в бяло, обработваха земята. В далечината жужаха тежки машини.