Кръвна проба [bg]

— Уолт, напиши разписка за глобата на д-р Линч и включи сметката за щетите по вратата… не, няма нужда, д-р Делауер ще дойде и заплати за тях. — Погледна ме. — Приеми чека му, прилича на честен човек.

Когато остави слушалката, каза:

— Ще бъде солидна сума. Човекът е създал много проблеми.

— Сигурно се е травматизирал от известието за убийството на Суоуп.

— Всички бяхме травматизирани, докторе. Деветнадесет хиляди и седем души живеят в града, без да броим емигрантите. Всеки познава всекиго. Вчера знамето бе свалено наполовина в знак на траур. За всички ни бе жесток удар, когато малкият Ууди се разболя. А сега това…

Слънцето бе променило положението си и изцяло огряваше кабинета. Хутън примижа. Очите му изчезнаха под сламените вежди.

— Доктор Линч си е втълпил, че децата са тук някъде и ги измъчват.

Каза го, като изчакваше отговора ми. Чувствах се като на изпит и затова му го върнах.

— А вие мислите ли, че и дума не може да става за това?

— Готов съм да се обзаложа. Онези хора от „Тач“ са особняци, но не са криминални престъпници. Когато народът разбра кой е купил стария манастир, започнаха дяволски да роптаят. Наложи ми се да се правя на Уайът Ърп12 и да ги прогоня от града. — Засмя се сънливо. — Фермерите невинаги могат да проумеят положителното в един процес, затова ми се наложи доста да ги поучавам. В деня, когато те пристигнаха в града и практически се заселиха, имаше голяма съпротива. Тогава отидох при г-н Матиас и му изнесох урок по социология. Уведомих го, че е добре да не вдигат много шум около себе си, да подпомагат местния бизнес и от време на време да правят дарения на църковното настоятелство.

Точно това бе стратегията, описана от Сет Фиакър.

— Тук са от три години — без разрешително. Хората израснаха в мисленето си и свикнаха с тях. Когато реша, ги посещавам, така че всеки да знае, че там, зад онези порти не се извършва магьосничество. Те продължават да са толкова странни, колкото и първия ден. Но това е всичко. Странни, а не престъпници. Ако се извършваха престъпления, щях да знам за това.

— Има ли шанс Ууди и Нона да са скрити някъде наоколо?

Той запали отново и ме изгледа студено.

— Тези деца са отгледани тук. Те играеха по полето, ходеха по мръсните пътища и никога не бяха наранени. Само едно малко пътуване до вашия голям град и всичко се промени. Малкият град е като едно семейство, докторе. Ние не се избиваме помежду си, нито пък си отвличаме децата един другиму.

Подготовката и опитът му трябваше да са го научили, че именно в семействата бе полигонът, където се мътеше насилието. Не казах обаче нищо.

— Има и още нещо. Бих искал да го чуете, за да го предадете на д-р Линч. — Той застана прав пред прозореца. — Това е един огромен телевизионен екран. Името на шоуто е Ла Виста. Понякога е сапунена опера, в други случаи — комедия. Само веднъж бе екшън с приключение. Независимо какво е, гледам го всеки ден.