![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Бързо — изсъска той. — Трябва да тичаме, за да се измъкнем. — Тори се обърна към джуджето. — Този магазин има ли заден вход?
— Бързайте, бързайте — рече джуджето и ги побутна към задната част на магазина, по едно тясно коридорче към склада, затворен с плътна врата, запречена с метална летва. Джуджето освободи летвата и понечи да отвори тежката врата. — По алеята наляво, в края й надясно и тичайте с всички сили, тичайте, тичайте, тичайте.
Тори тъкмо отваряше вратата, когато зад себе си чу прищракване. Тримата бяха сами в склада, джуджето бе изчезнало.
Пристъпи навън на алеята и застина на място. Изходът бе ограден от шестима мечоносци, всеки от тях с изтеглена сабя, облечени в черни ливреи, обточени с алено оранжево, на гърдите на всеки — избродиран пламък. Зад тях, стиснали юздите на коне, украсени със същия мотив, четирима вестри чакаха търпеливо.
— Добре свършена работа — каза най-едрият мечоносец, отметна назад черната си пелерина, обточена с ален кант, и се поклони. — Струва ми се, че беше интересна идея да накараме Чедата… да забравят да ви споменат, че доставката и прехвърлянето ще се извърши тук и сега, иначе щяхте да избягате още преди няколко дни и заради това щяхте да си докарате смъртта.
Войниците се разделиха и зад тях се показа татко, ръцете му бяха вързани пред него, на бузата му бе опряно острието на сабя така, че той държеше главата си наклонена на една страна, а това, изглежда, не им се беше сторило достатъчно, защото тънка струйка кръв се процеждаше по нетрепващата му буза, стичаше се към брадата и капеше по мръсната му риза.
— Негово Топлейшество би желал да ви види лично, живи — каза водачът. — Вярвам, че ще стигнем до някакво съгласие.
Зад него се чу ръмженето на Чедата.
— Аз лично, бих ви предложил да се предадете — каза водачът. — А вие, както прецените… — Той кимна на един от войните мечоносци най-близо до татко. Мъжът извади сабята си, готов да…
— Чакайте! — Тори вдигна ръце.
— Много добре. — Водачът се усмихна.
Глава 12
Харбард и Фрида
Иън се събуди легнал на една страна. Дебело влажно парче плат бе положено върху челото му, а ароматът на печено телешко погъделичка ноздрите му и устата му се напълни със слюнка. Някъде на гърлото, в основата на езика си, усети сладникав вкус, осезаем, но не и натрапчив.
Зачака да усети болка. След изтощението, на което се бе подложил, предполагаше, че ще го боли всеки мускул, а докато сваляше носилката по планината, дланите му се бяха разранили, а и мехурите по краката му се бяха пръснали до един. Когато се отърси от съня, първите няколко мига бяха все още далече от болката, но след малко раздиращата агония щеше да го обхване отново и да се усили след удоволствието, на което се бе насладил, да не изпитва никакво физическо неудобство.
Само че болката я нямаше и след няколко минути той отвори очи, обзет от необичайно глупаво чувство.
Под тънкото кафяво вълнено одеяло, Иън лежеше в ниско легло, само на няколко сантиметра над дървеното дюшеме. Върху леглото бе разстлана кожа, която го правеше много удобно. Пред леглото, в огромна каменна, камина гореше нисък огън. Над него на шиш се въртеше парче месо. Единият край на шиша бе поставен на У-образна скоба, а другият излизаше направо от стената.
Навън или се развиделяваше, или се стъмваше. Ниското слънце хвърляше масленожълти отблясъци през прозореца и превръщаше мечовете и копията, закачени по стената срещу прозореца, в чисто злато.
Той се обърна по гръб. Лежеше в просторна стая, вероятно седем на десет. Стените бяха от грубо издялани греди и той реши, че къщата е всъщност дървено бунгало, въпреки че разстоянията между гредите, изглежда, бяха запълнени с хоросан. В единия от ъглите имаше друго легло. По лавиците над него бяха грижливо подредени лъскави кожи. Отдалеченият край на помещението изглежда се използваше за кухня, защото централно място там заемаше огромна печка с дърва, направена от ковано желязо с цели четири пещи.
Иън бе най-впечатлен от това, че стаята изглеждаше изпълнена с какво ли не. Това, което му бе заприличало на огромен гардероб и две писалища, гравирани с впечатляващо сложни фигури, се намираха непосредствено до леглото. Над едното писалище бе закачено овално огледало в дървена рамка. Поне десет дървени сандъчета, различни по размер, бяха пръснати наоколо, някои поставени едно върху друго. Поне деветдесет процента от стените бяха покрити с полици, а по тях бяха наслагани безброй дреболии като дребни фигурки, изваяни от дърво, малки и големи кристали, дървени, сребърни и кожени стакани и халби, стъклени чирепи и рисувани яйца.