![Есенната република [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/8/esennata-republika-bg-download.jpg)
Есенната република [bg]
- Автор: Макклеллан Брайан
- Серия: Барутният маг #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-87-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Есенната република [bg]». Краткое содержание книги:
Помъчи се да измисли някакво извинение, за да остане отвън, но беше въведена вътре, преди да успее да каже каквото и да е.
С известно облекчение откри, че и фелдмаршалът, и капитан Олем отсъстваха. Имаше половин дузина вестоносци, които стояха в поза мирно до стената, и една голяма маса, покрита с карти, документи и бележки. Най-голямата карта беше покрита със стотици дребни военни фигурки с петдесет различни размера и форми. Млада жена в адранско синя униформа, с черна коса и закачено на гърдите буре барут, се беше надвесила над масата — барутен маг, при това, както личеше от лентите на рамото ѝ, капитан.
Покрай Нила се втурна вестоносец и отдаде чест на мага.
— Две роти кезианска кавалерия са пробили покрай Седемнадесета и настъпват към Сто и втора артилерийска част!
Жената премести една от фигурките по картата, след което зарови из купчините бележки пред нея и скоро откри една, отговаряща на изискванията ѝ.
— Изпратете Седемдесет и осма нередовна част да подкрепи източния ни фланг и кажи на генерал Фуло да хвърли всичките си сили отляво на врага. Онези роти бяха всичко, което ни спираше да завземем онзи хълм.
Куриерът се изстреля навън. Жената размести няколко от бележките, след което се отпусна в стола си с треперлива въздишка. Лицето ѝ беше изпито и бледо и на Нила ѝ се стори, че долови няколко тихи проклятия.
— Капитан Влора, нали? — попита Адамат.
Барутният маг кимна отсечено.
— Инспектор Адамат? Фелдмаршалът се надяваше, че ще се появите по някое време днес.
— Тук съм да докладвам — каза Адамат. — Къде е фелдмаршалът?
— Няма го — отвърна тя малко навъсено.
Перспективата леко разведри Нила, докато не осъзна загатваното.
— Къде е? — попита, преди да успее да се спре.
Влора се взря в нея.
— Ти си обучаемата на Бо, нали? Предполагам, че на теб трябва да благодарим за подпалването на кезианските помощни войски?
— Да. — Нила се насили да се усмихне, но получилата се гримаса беше бездушна и студена като умряла риба. Не я задържа дълго върху лицето си.
Влора вече гледаше към Адамат.
— Фелдмаршалът го няма. Ще се върне след няколко дни, ако всичко мине добре.
— Но на нас ни казаха… — поде Адамат с леко объркано изражение. — Мислех, че е тук.
— Беше.
— Но сега не е.
— Точно така.
— Но битката… Изглежда, че печелим.
— Мисля, че е така — призна Влора, макар и колебливо.
— Щом фелдмаршал Тамас не е тук, кой е начело? Кой дава заповедите?
— Тамас е начело — каза Влора и посочи към масата, покрита с карти и бележки. — Той се сражава през цялата битка вчера, на хартия, след което се отправи към планините по лична работа.
— Шегувате се — каза Адамат.
— Ни най-малко. И фелдмаршалът се надяваше, че вие — и двамата, ще изчакате завръщането му.
Глава седемнадесета
Таниел беше повече от изненадан да открие, че Бо не беше убил останалата част от адранската пехота.
Тридесет и седем войници се трудеха, за да освободят другарите си, пострадали от свлачището. Привличаща вниманието купчина блестяща шлака почиваше на няколко метра от вече извадените от развалините тела. На Таниел му се стори, че различава въздушни пушки, щикове и ножове, разтопени и споени наедно от свръхестествени сили.
— Пощадил си ги — каза Таниел.
— Помолих много учтиво — отвърна Бо.
— Ще ми се и аз да бях направил така. — Таниел забеляза, че Бо го наблюдава с крайчеца на окото си.
— Е — подсмръкна Бо, — аз съм по-убедителен от теб. Ей! Ти там, вложи малко гръб в работата! Този камък няма да се отмести сам.
Таниел се загледа как двама войници се мъчат да отместят камък от наполовина смазано тяло и се опита да определи чувствата, които се бореха в него. Тези мъже бяха дошли да го убият. В това нямаше съмнение. Дори редниците знаеха кого преследват. Част от него искаше да каже на Бо да ги погребе всичките наедно с премазаните им другари. Но кръвта, която бе изцапала ръцете му, отнемаше остротата на гнева му.
— Можеш да им помогнеш.
— Никакъв шанс — каза Борбадор.
— Предположих. Бо?
— М?
— Какво, в името на бездната, е това? — Таниел посочи по протежение на долината към червеникавокафяво петно върху стената на каньона. Изглеждаше сякаш някой е хвърлил шепа влажна боя върху камъните и я е оставил да изсъхне на слънцето.
Бо подръпна леко ръкавиците си.
— Направих показно с първия, който се опита да ме намушка с щика си.
И го пръсна като гроздово зърно. На Таниел му прилоша.