Невинност [bg]

И така той се отпусна в креслото и сложи пицата върху корема си. Мачът беше започнал и той тъкмо беше отхапал първото парче от пицата, когато телефонът звънна.

— По дяволите — изруга на глас. Протегна се и грабна слушалката.

— Да? — изръмжа с пълна уста детективът.

— Салазар още има адвокат — обадиха се отсреща.

— Стига бе, вярно ли? Той има право на адвокат, така е по Конституция.

— Той не бива да излиза от затвора и ти го знаеш.

— Никой съдия няма да го пусне на свобода. Със сигурност не и Кавана. Не и с доказателствата, които имат срещу него.

— Това не е достатъчно.

— Майната ти. — Мак не можа да се сдържи, но знаеше, че отбранителната тактика не е желателна.

— Ако това искаш…

— Не се бяхме разбрали така. Изобщо не се бяхме разбрали така. Не и да вършиш такива глупости. И определено не и за неща, които ме караш да правя сега.

— Ако си мислиш, че те моля, значи там е проблемът. Сигурно не се изразявам достатъчно ясно. Ако ти трябва напомняне, може да се уреди.

Мак внимателно обмисли отговора си:

— Не ми трябва напомняне. Дай ми да поработя върху това.

— Добре, поработи. Но не забравяй, че времето ни е много ограничено.

— Знам.

— Заради колебанието ни нещата стигнаха твърде далеч.

— Добре, знам. Ще те потърся скоро.

— Направи го непременно. Повярвай ми, не би искал аз да те потърся първи. — Връзката прекъсна.

Мак захвърли телефона на пода. Погледна пицата си, но беше изгубил апетит. Погледна телевизора. Бяха минали само няколко минути от играта, а „Селтикс“ вече губеха с осем точки. И не от кой да е, а от „Гризлите“.

— Мътните да го вземат — изруга отново на глас. Светът се беше променил коренно, докато неговото внимание беше заето с друго. И то не към по-добро.