Теменужките са сини [bg]

Тя отпи от кафето, което й доляха.

— Съседите им, изглежда, харесват Даниъл и Чарлз. Намират ги за ексцентрични, но приятни и — това е любимата ми част — с високо гражданско съзнание. Даниъл е собственик на къщата. Наследил я е от баща си, който също е бил ексцентрик — художник портретист. Според слуховете двамата илюзионисти са хомо, но често ги виждат в компанията на млади, привлекателни жени.

— Вампирите не са само мъже. Научих това от Питър Уестън — казах аз. — Тези двамата убиват с еднакво удоволствие и мъже, и жени. Обаче има още нещо, което не ми се връзва. Има една празнина в логиката, която все се опитвам да запълня. Всъщност даже са няколко.

— Магическото им турне със сигурност съвпада с местата на много от убийствата, Алекс — каза тя.

— Знам. Не оспорвам доказателствата, които вече сме събрали.

— Но имаш едно от известните си предчувствия.

— Не знам дали са известни, но има нещо, което ме смущава. Според мен има нещо неизяснено, някакъв пропуск. Това ме тревожи. Защо така изведнъж са станали немарливи? Останали са неразкрити толкова много години, а сега дузина агенти от ФБР държат къщата им под наблюдение.

Допихме кафето си, но останахме още известно време в ресторанта, който бе едва наполовина пълен, но несъмнено щеше отново да се препълни, когато затвореха баровете. Никой не ни притискаше да освободим масата си, а и ние не бързахме да се върнем към скучното наблюдение.

Джамила ми беше интересна поради множество причини, но основната вероятно бе, защото виждах толкова много от собствения си опит в нея. И двамата подхождахме всеотдайно към работата си. И двамата водехме пълноценен живот — приятели, близки, — но в известен смисъл и двамата бяхме самотници. Защо така?