Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Въпреки това Роман и Шана изглеждаха много щастливи. Жан-Люк искаше същото за себе си. Дали Хедър беше подходящата?
Той се намръщи, докато наблюдаваше как избира най-евтините неща от дамския сектор. Е, със сигурност не трябваше да се тревожи, че ще го вкара в преразход. Но тя заслужаваше много повече. Когато се върнеха в студиото, щеше да направи своя собствен избор за нея.
— Трябва ли да се обличам официално за работа? — попита Хедър.
— Не, ще бъдеш сама през деня, с изключение на Алберто и охранителите.
— А ти кога ще работиш? — погледна го тя с любопитство.
— През нощта. Часова разлика. Все още не съм я преодолял. — Той се сви вътрешно, докато изричаше лъжите. — Чувствам се по-креативен нощем.
Това поне беше вярно. Дори не можеше да накара сърцето си да забие през деня.
Тя се намръщи, явно объркана от работния график или липсата на такъв.
— Колко часа искаш да работя през седмицата?
Той сви рамене.
— Нека не се тревожим за това. Ако не желаеш да работиш, напълно ще те разбера. Ако предпочиташ, можеш да си починеш една седмица.
— Това е много мило от твоя страна, но предпочитам да съм заета.
Той кимна.
— Първият ни приоритет е твоята безопасност. Вторият да спрем Луи. Модният свят може да оцелее и без нас за известно време.
— Разбирам.
Когато тя се обърна да огледа щанда с дънки, той взе евтиния сутиен, който бе хвърлила в количката и бързо погледна размера. Чашка С. Това го накара да се усмихне. Кикотът на Бетани го издаде, Хедър се обърна и го видя да държи сутиена й.
Тя повдигна вежди.
— Проблем ли има?
Той остави сутиена.
— Non, това е прекрасен размер.
Червенина покри бузите й.
— Трябва да отслабна с пет килограма… всъщност десет.
— Хедър.
— Не можах да сваля последните пет килограма, които качих, когато бях бременна.
— Хедър, мисля…
— А после по време на развода си напълнях с още пет, вследствие на шоколадова терапия.
— Хедър, мисля, че си съвършена такава, каквато си.
Тя се изчерви още повече.
— Просто така си говориш.
— Да, защото го вярвам.
— Но ти създаваш дрехи за кльощави модели.
Той сви рамене.
— Хората очакват да ги видят на подиума. Това не означава, че ги предпочитам по някакъв начин. Харесвам те, Хедър. Мислех, че съм ти го показал по-рано тази вечер.
Тя хвърли чифт дънки в количката и се обърна. Той осъзна, че й бе трудно да приеме комплимента.
— Не произнасяш правилно името ми. Също и на Бетани.
Жан-Люк се усмихна. Това предизвикателство ли беше?
— И ти не произнасяш моето правилно.
— Напротив — тя пусна изчистена зелена тениска в количката. — Но ми харесва повече Жан-Люк, отколкото просто Жан. Жан е толкова обикновено, а Жан-Люк е силно и секси, и… капитанско.
Хареса му частта със силно и секси.
— Какво е капитанско?
— Като капитан на космически кораб. Ти си капитан Жан-Люк. — Тя му се усмихна иронично. — Свикнал си да се разпореждаш.
— Произнасяш го като Джон-Лиук.
— Ами да, това ти е името.
— Не и на френски. Трябва да го изричаш както французите.
— О, наистина ли? — Хедър постави едната си ръка на кръста и премести тежестта си върху другия крак. — Просветли ме!
— Както желаеш — той пристъпи по-близо. — Първо, ние не произнасяме „дж“-то в Жан.
— Колко мързеливо от ваша страна.
Той повдигна вежда.
— „Дж“-то е носово „ж“. Жан. Опитай.
Тя сбръчка носа си и издаде най-носовия звук, който някога бе чувал.
— Това достатъчно френско ли беше за теб? — усмихна се сладко Хедър.
Той потисна усмивката си.
— Не още, сега идва ред на Люк.
— Лиук.
— Не. Люк с френско „ю“.
— Това гласна ли беше или току-що засмука лимон?
Той се засмя.
— Хайде, опитай!
— Не знам как да произведа такъв странен звук.
Жан-Люк се приближи.
— Лесно е, cherie. — Той повдигна брадичката й с пръста си — Нацупи устните си!
Тя се изчерви.
— Няма да се цупя в средата на магазина или пред дъщеря си.
— От какво те е страх? — Той прокара палеца си по устните й. — Мислех, че ми се доверявай!
Бетани се закиска.
— Давай, мамо!