Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Мимолетен израз на страх премина през лицето й, преди тя да успее да го овладее.
— Опасявах се от това.
— Тогава напълно осъзнаваш опасността, в която си. Луи ще опита нещо по-лошо следващия път.
— Затова съм достатъчно отчаяна, че да се преместя при теб.
— Мислех, че ми имаш доверие.
Тя го погледна раздразнено.
— Имам ли някакъв избор в момента?
Това заболя.
— Можеш да ми се довериш, Хедър, обещавам, че ще пазя теб и дъщеря ти.
Тя потърси очите му.
— Искам да ти вярвам. Мисля, че ти се доверявам, но всичко се случва толкова бързо. Мечето, което спечели за дъщеря ми… беше толкова мило. Най-сладкото нещо, което съм виждала да прави един мъж.
— Благодаря ти — той се приближи към нея. — Целувката също не беше лоша.
Бузите й се оцветиха в розово и тя извърна поглед.
— Обикновено не… не знам какво.
Той повдигна брадичката й с пръст, за да я накара да го погледне в очите. Погледът й стигна до брадичката му и спря.
— Имам нужда да ми обещаеш нещо.
Очите й се взряха в неговите.
— Какво?
— Никога не трябва да напускаш студиото без охранител. Същото важи за Фиделия и Бетани. Трябва да сте защитени през цялото време.
— Можем да направим това.
— И трябва да следваш напътствията ми, без да се колебаеш.
Тя се отдръпна.
— Няма да позволя на никой да ме контролира.
— Нямам никакво желание да те контролирам, искам да те опазя жива.
Хедър захапа долната си устна.
— Е, няма да споря с това.
— Добре. Когато Луи нападне, няма да има никакво време за спорове. Трябва да правиш каквото ти казвам.
— Планираш да го убиеш, нали? — тя стисна устни в тънка линия.
— Нямам избор. Или той или ние.
Хедър потръпна.
— За пръв път съм доволна, че Фиделия разполага с всички онези оръжия.
— Сега ще те заведа на пазар. Колата ми е ето там — той посочи към БМВ-то си.
Тя се намръщи.
— Просто ще купим някои неща. Малко дрехи и няколко книжки за оцветяване, за да има с какво да се занимава Бетани. Тя може да полудее без играчките си.
— Наистина ли?
— Виждал ли си някога четиригодишно, което няма какво да прави. Не е приятна гледка.
— О!
Той погледна към къщата, сега напълно отцепена от жълтата лента. Един полицай седеше на стълбите отпред.
— Не се тревожи, аз ще се погрижа за това.
— Как?
— Довери ми се. — Той посочи към БМВ-то си. — Чакайте ме в колата, не е заключена. Ще дойда след малко.
— Ами моята? Чантата ми е вътре.
— Ключовете са у мен, Роби ще я докара по-късно до студиото.
— Добре. — Тя отиде до Бетани и я прегърна.
Докато Хедър говореше с Фиделия, Жан-Люк изпрати телепатично съобщение до Роби, Иън, Финиъс и Фил.
Да се срещнем пред пикапа на Хедър. Ако видите Фил, доведете и него.
Не беше сигурен доколко е привикнал смъртният охранител да прихваща телепатични съобщения.
Роби беше първият, който се появи. Жан-Люк му даде ключовете от пикапа на Хедър и го инструктира да откара колата до студиото. Иън, Финиъс и Фил се присъединиха към тях.
— Някаква следа от Луи? — попита Жан-Люк.
— Не — отговори Иън. — Би било от полза, ако знаехме как изглежда той.
— Никога не съм го виждал в един и същи облик. Разпознавам го по гласа и очите. Черни със странен блясък. Можеш да усетиш омразата му, но има и още нещо. Нещо… откачено.
— Значи пича е психопат — отбеляза Финиъс.
— И много опасен — добави Роби и посочи към тълпата. — Тези хора са смъртни. Можете да подушите разликата.
Фил се засмя.
— Искаш да кажеш, че смърдим?
Роби се ухили.
— Някой го твърдят, но не и аз. Мисля, че смъртните миришат… сладко.
Фил поклати глава.
— Не съм особено поласкан.
Финиъс го подуши и погледна смъртният с любопитство.
— Ти също миришеш различно, брато.
Усмивката на Фил изчезна и той размени притеснен поглед с Роби. Жан-Люк се намръщи, усетил подводно течение, за което не бе уведомен, но не беше моментът да го дискутират. Помоли Фил да се присъедини към тях за пазаруването, а след това обясни мисията под прикритие на останалите трима.
— Можете ли да се справите?
— Да, лесна работа — отговори Роби. — Ще се видим по-късно.