Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Ако това, което ни разказа, е вярно, изглежда, че е така.
— По същото време той ме е вербувал и е сложил началото на операция „Стъклен каньон“.
Озбек кимна бавно:
— Приблизително.
— Значи това решава нещата. Имате доказателство — заяви Салям. — Аз съм невинен. И можете да ме освободите.
— Да идентифицираме Дод като човека, който те е вербувал, е едно. Но да докажеш, че това наистина е така, и че не ти, а някой друг е убил Нура Халифа, е нещо съвсем друго.
— Но вие можете да ми помогнете — настоя Салям. — Ако кажете на ФБР, че Матю Дод е бил моя вербовчик, това ще ми помогне да докажа, че казвам истината.
— Не е нужно да им казваме нищо — отговори Расмусен.
Озбек му даде знак да замълчи. Той се облегна с лакти на масата, сключи пръсти и подпря брадичка на палците си.
— Ние може би наистина можем да ти помогнем — каза Озбек, замислен, — но първо ти трябва да ни помогнеш.
— Как? — попита Салям.
— Не ставай глупав, Салям.
Озбек отново направи знак на колегата си да почака.
— Ние имаме представа къде е Дод — каза той. — И може би дори знаем коя е неговата цел…
— Д-р Халифа ли имате предвид? — прекъсна го Салям. — Права ли е била Нура, че чичо й е застрашен?
— Имаме основание да мислим, че д-р Халифа е вече мъртъв, и че може би има следваща цел.
— Значи Нура е била права — каза Салям повече на себе си, отколкото на агентите на ЦРУ.
— Ние не знаем дали Дод го е убил — отговори Озбек. — Не и със сигурност. Все още не. Но смятаме, че тук има някаква по-голяма игра и трябва да знаем каква е тя.
Салям го погледна.
— И вие смятате, че мога да ви помогна в това?
— Може би да, а може би не — отвърна Озбек. — Но със сигурност можеш да ни помогнеш да тръгнем в правилната посока.
— Като ви дам същата информация, която дадох на ФБР.
Озбек кимна.
Въпреки че беше подведен от своя мним вербовчик от ФБР, Андрю Салям не беше глупав. Ни най-малко.
— Откъде да знам, че няма да се възползвате от моята информация, за да намерите Дод и да го накарате да изчезне безследно и след това да отречете, че този разговор някога се е състоял?
— Всъщност нямаш голям избор. Ще трябва да ни се довериш.
Салям се засмя отново.
— Да, защо не. На мен обаче ми се струва, че имам доста голям избор. Мога да говоря с ФБР, с полицията на Вашингтон или да почакам, докато най-накрая ми бъде предоставен адвокат и след това да дам изявление за пресата. Ако някой няма голям избор в тази ситуация, това е по-скоро ЦРУ.
Расмусен понечи да отговори, но Озбек му посочи вратата.
— Ще се видим в колата.
— Какво? — попита Расмусен.
— Остави ни малко насаме — каза Озбек. — Иди да си купиш чаша кафе или нещо друго.
Расмусен продължи да седи, стъписан от думите на колегата си. Сетне стана, изсумтя нещо и излезе от стаята за разпити.
Щом вратата се затвори, Салям каза:
— В началото ми се стори, че сте свестни момчета, но после той започна да се държи като задник.
Озбек знаеше, че Расмусен няма голям опит в разпитите и не оспори тази забележка. Вместо това бръкна в джоба си, извади оттам един нов дигитален фотоапарат и го включи.
— Последният път, когато бяхме тук, ти попита за кучето си — каза той и му подаде фотоапарата. — Предположих, че ще искаш да видиш тези неща.
Лицето на Салям се смекчи, докато преглеждаше снимките.
— Значи полицията се е погрижила за него.
— Всъщност, не — каза Озбек. — Те бяха по-заети с това да разпердушинят къщата ти. Канеха се да го отведат в кучкарник, но аз ги спрях и сега кучето ти е при един от твоите съседи.
— При кого? — попита Салям притеснено.
— При възрастния човек, който живее от другата страна на улицата.
— Онзи ветерана, който е бил военнопленник?
— Да — каза Озбек. — Някакъв проблем?
— Не — отговори Салям. — Той е добър човек. Бил е на няколко мисии във Виетнам. Не мислех, че се интересува много от мен, когато се нанесох, но ме поздравяваше и винаги беше учтив. Благодаря.
— Няма защо. И така…
— А ти защо се интересуваш от кучета, между другото?
— Имам черен лабрадор.
— Хубаво куче — каза Салям. — Много умно.
— Да, такива са — отвърна Озбек. — Чуй ме, Андрю, трябва да знаеш, че ФБР разполага с имейлите, които сте си изпращали с Нура, както и с някои други улики, които загатват, че вие двамата сте имали връзка.
— Това е нелепо.
— И тези улики сочат, че Нура се е срещнала с теб, за да ти каже, че връзката ви е приключила.
— Не сме имали никаква връзка — настоя Салям. — Отношенията ни бяха чисто професионални.
Озбек сви рамене.
— Просто ти казвам какво чух.