Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— И когато ни видели да изпълзяваме навън, си помислили, че ние сме иманярите.
Миюки кимна.
— За щастие Гейбриъл е съобщил имената ни и че сме в опасност. — Миюки прибра личната си карта. — Ще трябва да отговорим на някои въпроси, но срещу нас няма да бъдат повдигнати никакви обвинения.
Карън си пое дълбоко дъх.
— Отговори ли? Имам повече въпроси, отколкото отговори.
Представи си татуировката на единия от иманярите — бледа извиваща се змия върху тъмната му кожа. Още една змия. На дневна светлина всичко това изглеждаше прекалено сериозно, за да бъде обикновено съвпадение.
Разходи се до ъгъла на пирамидата, за да може да вижда и другия Дракон. Миюки я последва. На стотина метра от тях на върха на първата пирамида зееше кратер. Към небето се виеше пушек — същински изкуствен вулкан.
Защо нападателите им бяха сторили това? Нямаше никакъв смисъл. И къде бяха изчезнали?
— Какво има? — попита Миюки. — Нали сме в безопасност.
— Не знам — Карън не можеше да се отърве от чувството, че истинската опасност тепърва им предстои. — Да се върнем в университета. Мисля, че е време да сглобим парчетата от загадката.
— Нямам нищо против.
Обърнаха гръб на димящата пирамида и се върнаха при полицаите. Синьо-бяла моторница ги чакаше долу. Светлините й примигваха.
Карън въздъхна с колебливо облекчение.
— Напомни ми, че дължа на Гейбриъл една огромна прегръдка.
— А на мен — чифт „Феррагамос“. — Миюки се усмихна уморено и махна кичур коса от мокрото си чело. — След всичко това държа да спазиш обещанието си.
Северозападно от атола Еневак, Централен Пасифик
Сврени в геоложката лаборатория на кораба, Джак и останалите се взираха в застиналия кадър с покрития с надписи обелиск. Ясно се виждаха металните символи, гравирани върху кристалната повърхност.
— Кой може да е направил това? — попита Джак. Джордж свали очилата си.
— Никога не съм виждал нещо подобно. Смятам обаче да вляза в интернет и да пусна запитвания в някои археологически сайтове. Може и да изскочи нещо. — Вдигна бележника си, в който бе прерисувал скици на знаците. — Щеше да е по-добре, ако разполагах с повечко данни — добави историкът и погледна многозначително Джак.
Чарли изключи екрана.
— Съгласен съм с професора. Имаме нужда от повече данни. Всички бяха вперили поглед в Джак. Джордж проговори пръв:
— Трябва отново да се спуснеш там долу.
— Аз… още не съм решил.
Изобщо не бързаше да се връща в подводното гробище.
— Трябва просто да приберем парите и да се омитаме — подкрепи го Лиза. — Изпълнихме задълженията си към флота. От нас не се иска да измъкваме парчета от самолета… а и не ми хареса какво стана, когато Джак се намираше до онова нещо.
— Какво имаш предвид? — вдигна вежди Джордж. — Какво се е случило?
Лиза се обърна към Джак, предполагайки, че той ще обясни. Джак запази мълчание. Изглеждаше му тъпо да споделя смътните си опасения, които бе изпитал там долу.
— Проверката на „Наутилус“ показа, че е съвсем в ред — обясни Лиза. — Уреди, компютри, радио, акумулатори… всичко е направо като ново. Но Джак спомена, че за времето, когато нямаше връзка с повърхността и се намираше близо до колоната, е усетил вибрации, които идвали от нея.
Чарли се опита да предложи приемливо обяснение.
— Ако акумулаторите на подводницата за момент са дали дефект, двигателите биха могли да изгубят синхрон и да причинят вибрациите. — Той погледна към Джак. — Или пък си усетил слабата сеизмична активност. Засякохме я по същото време, когато изгубихме връзката.
Джак беше объркан. Усети как се изчервява.
— Не, вибрациите не бяха от подводницата. Усетих ги… не зная, сякаш някак по-електрически…
— Късо съединение? — не отстъпваше Чарли.
— Не открих никакви следи от късо съединение — поклати глава Лиза.
Джордж пъхна бележника в джоба си.
— И какво е според теб?
Лицето на Джак вече бе пламнало. Не можеше да погледне останалите в очите.
— Беше от колоната. Не мога да го обясня, но съм сигурен. Кристалът излъчваше някакви… не знам… хармонии, вибрации, еманации.
Джордж и Чарли впериха очи в него. Долови съмнение в погледите им.
— Ако е така, това е още една причина да се спуснеш долу. Ще проведем наше собствено разследване — каза най-после Чарли.
Джордж кимна.
— И ако има още надписи, бих искал да разполагам с пълно копие.
Енергично почукване по вратата спаси Джак от даването на отговор.
— Робърт е — обади се от другата страна морският биолог. — Какво има? — попита Джак, доволен, че може да отложи задаването на допълнителни въпроси.