Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Лари висял ли е по баровете? — Харди все още не беше установил подобно нещо.
Теръл поклати глава.
— Няма такива признаци.
— Този четвърт долар е от някой бар. — Теръл и Фримън го изгледаха с недоумение. — За мюзикбокса — обясни Харди. — Боядисваш своите монети, за да не ти добавят към сметката за музиката.
Фримън не беше впечатлен.
— Значи е отишъл да пийне едно за Коледа. Може би. И при мен са попадали такива монети. Това е без значение.
Но имаше твърде малко неща, за които да се улови, така че Харди бе готов да се вкопчи във всичко.
— Два дни преди да бъде убит, всичко е от значение.
Фримън не отговори. Премести монетите встрани и придърпа един плик, който беше пълен като че ли с боклук.
— Какво е това? — Експертите бяха почистили стаята основно и бяха прибрали всичко, което им се бе сторило интересно — включително и съдържанието на кошчето за боклук — използвани салфетки, опаковки от подаръци, пликове. — Веществени доказателства ли са?
Теръл бутна към него още един плик и отговори отегчено.
— Знаеш какви са процедурите. Прибрали сме всичко това, за да го използваш, ако искаш. Ти ще решиш дали ти трябва или не.
Фримън придърпа плика към себе си и извади отвътре пистолета. Свери номера с този от описа, помириса цевта. След това се вгледа в доклада за отпечатъците от пръсти и вдигна въпросително поглед.
— По оръжието няма нейни отпечатъци?
— Пълнителят. — Теръл не изглеждаше ни най-малко изненадан. Бутна към тях още един плик. — Избърсала е пистолета.
— Някой го е избърсал. — Фримън го изгледа лошо.
Теръл сви рамене.
— Щом казваш… — Петък следобед, ставаше късно, помещението в сутерена на съда беше задушно.
Фримън изсипа новия плик. Очакваше отвътре да изпадне пълнителят, но пред очите им се появи още един пистолет.
— Какво, по дяволите, е това? Има ли го в описа?
Теръл поклати глава.
— Плик трийсет и седми. „Съдържание на контейнера за боклук.“ Искаш ли да видиш опаковките от яйца, който намерихме вътре?
— Добре, добре — отвърна Фримън. — Защо това е тук?
Теръл разпери ръце.
— Беше в контейнера. Сега е тук. Откъде да знам как е попаднало там?
— Но това е пистолет!
Теръл протегна ръка и го взе.
— Успокой се — каза той навъсено.
— Достатъчно спокоен съм. — Фримън се отпусна на облегалката. — Добре, синко, спокоен съм.
— Играчка е — обясни Теръл. — Прилича на истински, но е от пластмаса. Това е. Доколкото мога да преценя, няма нищо общо с веществените доказателства по делото.
— Тогава защо е сред тях? — Фримън умееше да се прави на глупак при нужда. Отговорът беше повече от очевиден.
— Защото беше в същия контейнер, в който и истинският. В началото си помислих, че може би си струва да го задържа.
— Същия контейнер ли?
Теръл кимна.
— И двата изпаднали на асфалта. Типът, който ги намерил, ни се обади, когато видял истинския.
— Боклукчията?
— Да.
— Каква е връзката? — попита Фримън. Той все още се опитваше да схване.
— Няма връзка. Тъкмо това се опитвам да ти кажа. Имах една теория и реших, че трябва да я проверя. Човек никога не знае какво ще се окаже съществено.
Харди знаеше, че това е методът на Теръл.
— И каква беше теорията ти?
— Ами… престъпникът влиза с този пистолет… той прилича на истински, нали? Може би се е занимавал с обири и с него е плашел хората. Влиза в спалнята, вижда истинския патлак, Лари и момчето го изненадват, той се паникьосва и… Бам! Това си мислех, преди да се сетя за Дженифър.
— А взеха ли отпечатъци от него?
— Разбира се. Но няма нищо. Реших, че трябва да има някаква връзка, но сгреших. Освен това онзи тип ми каза, че в боклука от всички играчки най-често се срещат пистолетите.
— В боклука?
— Така каза. Някои родители не искат децата им да си играят с пистолети и когато някой роднина им подари за Коледа или рождения ден, го изхвърлят. На второ място били куклите Барби. Можеш ли да повярваш? Кой би изхвърлил чисто нова кукла Барби?
— Можем ли да го задържим за делото? — Фримън се наведе напред, видимо заинтригуван.
Теръл сви рамене.
— Ако ти трябва, няма проблем. Ето, отбележи го в списъка.
Подаде играчката на Фримън, той я огледа и я подаде на Харди.
— Какво ще кажеш?
— Играчка пистолет, намерена на боклука.
Фримън се замисли за секунда и попита:
— Да си намерил още нещо в този боклук, което според теб няма връзка с делото, Уоли? — Фримън затършува из пликовете. — Боклук, играчки… — Поклати глава и добави: — А сега може ли да видим пълнителя?
След това Харди се отби в отдел „Убийства“ и накара Глицки да наминат към Лу Гърка. Фримън отиде някъде — в понеделник щяха да уточняват графика за делото в съда и вероятно се бе впуснал в някакви задкулисни машинации в тази връзка.