Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Харди притисна слепоочията си с длани. Това бе повече, отколкото бе в състояние да си представи.
— Дженифър ме посъветва да говоря с вас. Ако беше казала да се обърна към него, щях да се съглася.
— Знам. Обясних му… поне се опитах.
— Нямах понятие, че ще ви навлека…
Тя отново докосна ръкава му.
— Не, не. Вината не е ваша. Това се случва непрекъснато.
Харди вдигна очи.
— Трябва да сложите край. Трябва да се оплачете.
Нанси Дистефано поклати глава. Продължаваше да трепери, да се мъчи да потисне болката. Очите й му казаха съвсем ясно, че не знае какво говори.
— Къде ще се дяна след това? Какво ще правя?
— Където и да е, каквото и да е! Просто трябва да сложите край на този ад.
Тя продължи да клати глава.
— Фил няма да ме остави. Никога. Дори няма да позволи да говоря с вас.
— Преместете се на друго място.
— Опитвала съм. И винаги се връщам. Светът навън е жесток, господин Харди. Тук поне някой се грижи за мен…
— Ако се грижеше, нямаше да постъпва така.
— Не се случва много често. Страхува се да не ме загуби, разбирам го. Казвам му, че няма за какво да се безпокои, но той е толкова ревнив… Не бих ви се обадила тази вечер, може би и не трябваше, но щом е за Дженифър…
— Той постъпвал ли е така и с нея?
— Фил? Не. Никога не е вдигал ръка срещу нея. Даваше си сметка, че ако го направи, ще го оставя. Не би го понесъл. Не… Това — тя посочи с жест тялото си — е между нас двамата. Няма нищо общо с дъщеря ни.
Харди се вторачи надолу в осветената от луната морава. Тази жена защитаваше мъжа, който я бе пребил от бой.
— Толкова е ревнив…
Опита да се съсредоточи.
— А сега какво, госпожо Дистефано?
Тя сви рамене.
— Дори нямах намерение да споменавам тези неща пред вас. Това е нищо.
— Добре, нека да е нищо.
— Искахте да говорим за Дженифър. Ако не беше станало така… Изглежда не трябваше да казвам на Фил, а просто да се измъкна за малко. Всъщност, аз съм си виновна.
Самоукоряване, повтаряне, отричане. „Аз съм си виновна.“ Така ли е било и при Дженифър? Отново си спомни Лайтнър. Попита я.
Тя кимна, видимо благодарна, че той изглежда я разбираше.
— Най-добре да оставим това и да поговорим за каквото искахте. Така е най-добре.
Харди се опита. Пое хладния нощен въздух и положи усилие да се съсредоточи достатъчно, за да заговори за Том. Не успя.
18
Както понякога се случваше, Ейб Глицки пристигна, без да се обади предварително. Когато Франи му отвори, той направи крачка назад и подсвирна. Тя беше със синя пола и бяла блуза, ниски обувки, найлонови чорапи. Сложила си бе руж, макар че едва ли се нуждаеше от него.
— За каквото и да си се нагласила така, успехът ти е в кърпа вързан.
Франи направи реверанс и се усмихна.
— Значи не мислиш, че е прекалено?
— Зависи какво смяташ да правиш? Да добиваш злато, да играеш футбол, да участваш в боксов мач?
Франи стана сериозна.
— Не. Имам среща.
— Тогава всичко е наред.
Тръгнаха към кухнята. Къщата приличаше на стара викторианска гара — дълъг коридор, от който се влизаше във всекидневната и трапезарията отляво, в банята вдясно. Отзад имаше няколко стаи — просторна кухня, спалнята на Харди и Франи с още една баня, стаята на Ребека (някогашният кабинет на Харди), стаята на Винсънт.
Харди излезе от спалнята с чаша топло кафе в ръка. Беше с панталоните на един от най-хубавите си костюми, бяла риза, италианска вратовръзка.
Глицки спря на прага.
— Май съм объркал къщата. Къде са децата?
— Взехме си почивен ден — отвърна Франи. — Дойде баба им и ги взе. Ще се върна веднага. Искаш ли чай или кафе?
Глицки кимна и отиде да си налее гореща вода за чай.
— Къде сте тръгнали?
Харди още беше потресен от срещата си с Нанси Дистефано. Когато се прибра предишната вечер, разказа на всичко на Франи, после остана сам във всекидневната и дълго не успя да заспи. Сега изневиделица се появи Глицки и искаше да разбере къде отиват. Ейб не би одобрил идеята Франи да се запознава с Дженифър Уит, защото, според него, умните хора не биваше да смесват семейния си живот със служебните проблеми. В момента на Харди никак не му се обясняваше защо бе капитулирал пред подобно искане на жена си, при положение, че знаеше колко глупаво е то.
— Ще закарам Франи някъде в града и после ще хапнем заедно. Какво те води насам?
Обяснението мина — умът на Глицки явно не беше в професионален режим, защото тогава малко неща убягваха от вниманието му.
— Трябва да поговоря с едно семейство, което е оставило у дома си пистолет, така че хлапето да си играе с него. — Присви устни. — На път ми е и реших да се отбия. Още ли си с Дженифър Уит?