Защото ме обичаш…
- Автор: Анри Ноел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веса Бочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защото ме обичаш…». Краткое содержание книги:
Погледът му се впиваше в очите на Фредерика, разглеждаше всяка черта на лицето й, виждаше го да се променя леко, целуваше го. Той я караше да пребледнява. Това му се нравеше.
— Защо не изсвири „Хроматичната фантазия“ на Бах?
— Не зная.
— Защото така било писано, защото трябваше да изсвириш малката прелюдия №8, за да се влюбя в тебе. Това не е ли достатъчно обяснение?… Ако беше свирила Лист, Вагнер и дори Бетовен, както твоите съперници и съпернички, нямаше да те обикна, но ти сигурно щеше да вземеш наградата и щеше да станеш прочута в целия свят… Какво предпочиташ?
Той знаеше добре какво предпочита и тя потръпваше.
— А — отвръща той, наведен над нея със светещи очи, — може би грешиш! Ще съжаляваш един ден!
Той държи нежната китка на Фредерика между пръстите си, обръща я, за да разглежда ръката й от всички страни, възхищава се, мечтае и с неясна усмивка проследява очертанието на всеки неин пръст с показалеца си. Достатъчно е това леко и нежно докосване, за да пламне и се пробуди чувството й.
Или пък взема главата на Фредерика с двете си ръце, навежда се над лицето й, впива поглед в очите й, за да проследи плъзгащото се отражение на спокойната светлина в тези дълбоки, блестящи и тайнствени под дългите мигли очи.
Той не казваше нищо, но силата на усещанията му го караше да побледнява страшно.
Неочаквано Зигмунд Фриде и оркестърът се завръщат, графинята все още отсъствува. Концертът ще се състои след една седмица. Ще бъде нощен концерт, концерт в полунощ, мода, създадена от барона, от която всички са във възторг. Каква очарователна, оригинална идея. Само барон фон Вайзефорт може да я измисли! Ще започне в единадесет и половина вечерта, за да свърши към два и половина, три часа. Ще бъде последван от прием в парка.
Животът е вихрушка. Репетициите почват заедно със закуските във фоайето по време на паузите и след работата. Няма вече соарета. Баронът е много зает. Фредерика работи върху програмата, която ще трябва да свири. Баронът винаги намира време, за да дойде да я слуша. Когато са сами, за да й докаже колко е доволен от работата й, той я обсипва с целувки и ласки. Тя си е купила една нова рокля за концерта, една бяла рокля, която Карл-Стефан искаше да й подари, но тя упорито отказваше.
Музикантите са по-любопитни и по-бъбриви от всякога. Дали малката Илзен е любовница на барона? Не могат да отгатнат и се задоволяват с предположения. Зигмунд фриде не се е променил. Докторът е единственият, който проявява лошо настроение. Той се мръщи на барона. Сърди му се, че е „прелъстил“ Фредерика, както казва той. Станал е мълчалив. В неделя и четвъртък, дни, в които си дава отпуска, остава невидим. Това е признак на неодобрение и скандал. И колкото повече е сдържан, толкова повече баронът е любезен към него. Избягва Фредерика, бои се да я погледне в лицето, бяга от нея. Обаче, когато са случайно насаме, той не може да се сдържи и прояви състрадание към нея. Тогава Фредерика се въздържа с голямо усилие да не заплаче.
Фредерика забелязва, че Себастиян е изчезнал. Баронът дава уклончиви отговори по този въпрос. Себастиян е заминал. Той го е натоварил с деликатни и важни проучвания. Баронът ръководи без усилие една уморителна и разнообразна дейност; въпреки това той посвещава цялото си време на Фредерика. Иронична усмивка се появява на устните му, когато чете военните известия и бюлетините за съюзническите победи в Норвегия, и Фредерика отгатва по тази усмивка, че Англия и Франция ще бъдат победени. Тя трябва да му открие, че знае всичко, и да го запита. Това желание става всеки ден по-непреодолимо. Някакъв неясен инстинкт още я задържа. Тя знае какъв. Но това не може да продължава дълго време. Черни облаци се сгъстяват все по-застрашително, бурята наближава, тя ще се разрази. Трябва да се действува преди това. Трябва да се намериблагоприятният миг. Времето тече бързо. Ако Германия е готова? Ако нападне? При тези мисли Фредерика чувствува, че пропаст се разтваря пред краката й.
Бурята се разразява съвсем неочаквано.
Това е в самия ден на концерта, към края на следобеда.
Фредерика е при барона.
Докторът се втурва в стаята, неописуемо възбуден, зачервен, с опулени очи, крещейки:
— Лъжи, все лъжи!
Баронът става и го измерва със студен поглед. Подобно държане от страна на барона би могло по-рано да накара наивния доктор да потъне в земята. Сега той се наежва.