Водопад в пустинята
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Водопад в пустинята». Краткое содержание книги:
Ала за Коди Джонсън този строеж е не по-малко важен, отколкото за нея. И проблемът не е само в професионалните им спорове. Между двамата непрекъснато прехвърчат искри и, макар никой от двамата да няма намерение да се обвързва, по-добре е да приемат този факт, за да не пречат личните им отношения на работата. Но ще успее ли всеки от тях да тръгне по пътя си, когато строежът завърши?
— Дотук разбрах. Къде можем да сме след двадесет минути?
— В болницата. — Тя се огледа за чантичката, която бе захвърлила, когато дойдоха. — Говореше много странно, много нервно, макар да каза, че Мендес е излязъл от реанимация и се оправя. Каза, че той иска веднага да говори с нас.
Тъй като Абра си обуваше обувките, той разбра, че вече бе решила.
— При едно условие.
— Какво е то?
— Когато се върнем, няма да вдигаме телефона.
Намериха Мендес в една двойна стая, разделена със завеса. Жена му седеше до него и го държеше за ръката.
— Благодаря, че дойдохте.
Коуди забеляза, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Завесата между леглата бе спусната. Телевизорът при другия пациент бе включен и се чуваха виещите звуци от преследване с коли.
— Радвам се, че сте по-добре. — Абра сложи ръка на рамото на Кармен и леко го стисна, докато се вглеждаше в мъжа в леглото. Бе млад, прекалено млад за изписаните около очите му болка и тревога. — Има ли нещо, което да ви трябва? Нещо, което можем да направим за вас, каквото и да е? — Тя замълча, забелязала с изненада и смущение сълзите в очите му.
— Не, грасиас. Кармен ми каза колко сте били добри, как сте стояли с нея и сте се оправяли с всичките документи и въпроси.
Кармен се наклони над него и заговори на испански, но твърде тихо и Абра не различаваше думите.
— Си. — Той облиза устни и макар че бе в гипсово корито, което не му позволяваше никакво движение, на Абра й се стори, че бе изпънат като готов за стрелба лък. — Мислех, че ще умра, а не мога да умра с грях на душата си.
— Казах всичко на Кармен. Ние говорихме. — Отмести поглед към жена си и видя одобрителното й кимване. — Решихме да ви кажем. — Той преглътна и за момент затвори очи. — Не изглеждаше толкова лошо, а и както бебето е на път, тези пари ни трябваха. Когато господин Тъни поиска това от мен, аз в сърцето си знаех, че не е правилно, ала исках хубави неща за Кармен и за бебето. И за мен.
Абра неспокойно пристъпи по-близо до леглото. Двамата с Коуди се спогледаха над изпънатото тяло на Мендес.
— Какво поиска Тъни? — попита Коуди спокойно.
— Само да гледам на другата страна, да се правя, че не забелязвам. Повечето от кабелите, които използваме на строежа, не са според стандарта.
Абра усети как сърцето й се свива и кръвта й изстива.
— Тъни ви е предложил да ви плаща, за да монтирате кабели, които не отговарят на стандарта?
— Си. Не всичките, не навсякъде. Не на всички работници може да се вярва. Когато пристигаше доставка, той назначаваше няколко от нас да работим с кабели номер дванайсет. Плащаха ни на ръка всяка седмица. Аз знам, че мога да отида в затвора… Ние знаем. Но решихме да направим каквото е правилно.
— Дейвид, това е много сериозно обвинение. — Ала Абра си спомни макарите с кабели, които самата тя бе проверила. — Тези кабели се проверяваха.
— Си. Беше уредено инспекторът да е един и същ. И на него му плащаха. Когато той идва, вие и господин Джонсън трябва да сте заети някъде другаде, за да не забележите нещо.
— Как е могъл Тъни да уреди… — Абра затвори очи. — Дейвид, Тъни заповеди ли изпълняваше?
Мендес отново стисна ръката на жена си. От това се бе страхувал най-много.
— Си, той имаше заповеди. От господин Торнуей. — Кармен зашепна нещо и поднесе чаша към пресъхналите му устни. — Не са само кабелите. Чувам разни неща. Част от бетона, част от стоманата, част от нитовете. Една част — обясни той. — Не всичките, нали разбирате? Ако ме питате, мисля, че господин Торнуей е голям строител. Той е силен, важен, значи може би това е начинът. Но когато казвам на Кармен, тя се срамува от мен и казва, че това не е нашият начин.
— Ние ще върнем парите — обади се за пръв път Кармен. Очите й бяха като в деня на инцидента, много млади и много уплашени. Но гласът й бе твърд.
— Не искам да се безпокоите за това сега. — Абра разтри слепоочията си. — И за нищо друго. Вие постъпихте правилно. Ние с господин Джонсън ще имаме грижата за това. Може да се наложи отново да говорим с вас, а вие ще трябва да отидете в полицията.
Кармен постави треперещата си ръка върху закръгления си корем.
— Ще направим каквото казвате. Пор фавор, сеньорита Уилсън, моят Дейвид не е лош човек.