Чудовищна команда

Жаравата от огъня в малкото дере беше още топла. След като я огледа, сержантът мъчително се изправи.

— Някакви като снощните ни приятелчета — сподели той.

— Серж, а не може ли да е просто някой ловец? — запита Маладикт.

— Може, ефрейтор, но не е — каза Джакръм. — Доведох ви тук, щото дерето е затънтено и има вода и добри подходи ей там и там — посочи той. — Пък и има приличен заслон да ни пази от времето и е трудно някой да ни издебне незабелязано. Военно, с други думи. Същото е решил снощи и някой друг. Тъй че докато те ни търсят, ние ще се кютнем кротко там, където вече са претърсили. Иди с неколцина на пост веднага.

Поли пое първа смяна на върха на малка скала в края на дерето. Наистина беше добро място без съмнение. И полк можеше да се скрие тук. Никой не можеше да наближи, без да го забележат. И след като тя се натовари със задължението на редови член от отряда, с малко късмет Блауз щеше да си намери някой да го обръсне, преди да й свърши смяната. В пролука сред дърветата долу се виждаше пътека през гората. Тя се съсредоточи върху нея.

По някое време Тонкър дойде да я смени. Носеше супа. От отсрещната страна на дерето Лофти сменяше Уозър.

— Откъде си, Оз? — запита Тонкър, докато Поли гълташе супата.

Надали щеше да стане беля, ако кажеше.

— Мюнц — призна тя.

— Наистина? Чух, че си работила в кръчма. Как й беше името?

Ох… ето на как стана белята. Но вече нямаше как да излъже.

— „Херцогинята“.

— Онова голямо заведение? Много лъскаво. Отнасяха ли се добре с теб?

— Какво? А… да. Да. Доста добре.

— Биеха ли те понякога?

— А? Не. Никога. — Поли се притесни как ли ще свърши това.

— Скапваха ли те от работа?

Поли се замисли. Всъщност работеше повече от двете прислужнички, пък и те поне имаха по един свободен следобед в седмицата.

— Обикновено ставах първа и си лягах последна, ако това имаш предвид — отвърна и за да смени темата, бързо продължи: — А ти? Познаваш ли Мюнц?

— И двете с Тилда… искам да кажа Лофти, живеехме там.

— О? Къде?

— В девическия техникум. — Тонкър отклони очи.

„А ето в какъв капан може да те вкара баналният разговор“ — помисли си Поли.

— Не е хубаво място, струва ми се — каза, чувствайки се глупаво.

— Да, не беше хубаво място. Доста гадно място. Според нас и Уозър е била там. Вероятно е била тя. Доста ни пращаха да слугуваме. — Поли кимна. Веднъж едно момиче от техникума дойде да прислужва в „Херцогинята“. Пристигаше всяка сутрин с колосана чиста престилка, отделяйки се от редицата много подобни на нея момичета зад една учителка, съпровождани от неколцина мъжаги с дълги пръчки. Беше кльощава, вежлива по някак си безчувствен, трениран начин, работеше много и никога не говореше с никого. След три месеца изчезна и Поли така и не разбра защо.