Чудовищна команда

— Не, сержант! Той е вражески офицер, пленен в битка и имащ право на справедливо отношение.

— Не, сър. Той е сержант, а те не заслужават изобщо никакво уважение, сър. Аз поне трябва да знам. Те са лукави и коварни, ако изобщо ги бива. Нямаше да възразявам, ако беше офицер, сър. Но сержантите са хитри.

Овързаният пленник загрухтя.

— Отпуши му устата, Пъркс — каза Блауз. Инстинктивно, макар и инстинктът да беше само на няколко дни, Поли погледна Джакръм. Той сви рамене. Тя махна парцала.

— Ще говоря! — изхриптя пленникът, плюейки памучни вълма. — Но не на тая бъчва мас! Ще говоря с офицера. Дръжте този далеч от мен!

— Не си в позиция да преговаряш, войниче! — изръмжа Джакръм.

— Сержант! — намеси се лейтенантът. — Убеден съм, че има доста неща, за които да се погрижите. Моля, направете го. Изпратете още двама тук. Не може да направи нищо срещу четирима ни.

— Но…

— Това беше още една заповед, сержант!

След като Джакръм яростно закрачи към лагера, Блауз се обърна към пленника:

— Как се казвате, войнико?

— Сержант Тауъринг, лейтенант. И ако сте разумен мъж, ще ме освободите и ще се предадете.

— Да се предадем? — повтори Блауз, а Игорина и Уозър дотичаха на поляната, въоръжени и паникьосани.

— Ами да. Ще кажа добра дума за вас, когато момчетата ни настигнат. Не ви се ще да знаете колко мъже ви търсят. Може ли да пийна, моля?

— Какво? О, да. Разбира се — притесни се Блауз, сякаш бе уличен в проява на лошо възпитание. — Пъркс, донеси малко чай за сержанта. Защо ни търсят, моля?

Тауъринг го изгледа накриво.

— Вие не знаете ли?

— Не — хладно отвърна лейтенантът.

— Вие наистина не знаете? — Тауъринг се разхили. Бе дразнещо спокоен за овързан човек, а Блауз твърде обезпокоително звучеше като любезен, но притеснен домакин, опитващ се да изглежда твърд и решителен. Поли сякаш гледаше дете, блъфиращо на покер срещу човек на име Док.

— Не искам да си играем игрички, войнико. Стига вече!

— Всички знаят за вас, лейтенант. Вие сте чудовищната команда, така си е! Без да се обиждате, разбира се. Казват, че имате трол и вампир, че и Игор, и върколак. Казват, че… — започна да се киска — … казват, че сте заловили принц Хайнрих с все охраната му и че сте му задигнали ботушите, и сте го пратили да си припка гол-голеничък!

От един от недалечните храсти пропя славей. За известно време, необезпокояван. После Блауз се окопити:

— А, не, всъщност имате грешка. Човекът беше капитан Хоренц…

— Да, бе, точно така, като че ли ще ви каже кой е, като сте му насочили мечове! Чух от един приятел, че сте го сритали в наденицата-с-двата-домата, но още не съм видял снимката.

— Някой е снимал как са го сритали? — изписка Поли, потънала във внезапен ужас.

— Не, не това. Но навсякъде се разнасят копия на окованата му особа, а чух, че били пратени по мрежата и до Анкх-Морпорк.

— Той… той разгневен ли е? — потрепери Поли, проклинайки Ото Вик и снимките му.