Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Като губернатор на Шотландия, аз с радост ти давам господството над Дъмфрис, Линкс, но при едно условие. От само себе си се подразбира, че ще трябва да държиш под око нашия приятел Робърт и да ни уведомяваш за всичките му действия.
Глава 14
Когато Линкс де Уорън наближи Дъмфрис, настроението му се повиши. Местността край шотландската граница бе още по-красива през есента. Остави на рицарите и уелските си стрелци сами да изберат какво да правят. Някои решиха да отидат във Франция с краля, други избраха да се приберат у дома си в Уелс, но по-голямата част останаха с него.
Добре че Дъмфрис Касъл беше голям и управителят му Джок Лесли се справяше отлично със задълженията си. Да се подслонят толкова много хора нямаше да представлява проблем, макар че да се осигури изхранването им през зимата щеше да е трудно. Мислите на Линкс се насочиха от Джок Лесли към дъщеря му. Ръката му се сключи около камъка, който Джейн бе нарисувала. Припомни си, че бе яздил почти час след като напусна Дъмфрис, когато го откри.
Първата му мисъл бе да го свали, защото не бе суеверен — това бе за невежите. Един камък, висящ около врата му, нямаше да осигури безопасността му. Единствено добрите бойни умения можеха да го сторят. Джейн Лесли навярно го бе сложила на шията му, докато е спял, вярвайки, че талисманът й ще го пази. Сега осъзна, че не го бе хвърлил само защото изрисуваният рис му бе харесал.
Линкс се намръщи. Ще трябва да престане да мисли за нея като за „младото момиче“. Тя беше Джейн, жената, която се надяваше да го дари с дете, тази, която един ден можеше да стане негова съпруга и графиня на Съри. Поклати глава — колкото и да се опитваше, не можеше да си представи Джейн като графиня. За разлика от повечето жени, тя бе толкова дива и свободна. Не съжаляваше обаче за временния брак, който бе сключил, макар че, след като добре обмисли постъпката си, не бе толкова сигурен в мъдростта й.
Уплашен женски вик го изтръгна от мислите му. Обърна коня си назад. Приятелят му Робърт Брус, който също се връщаше в Анандейл, го последва. И двамата разпознаха гласа на Джори.
— Кобилата ми закуца… Сигурно някакъв камък се с забил в подковата!
Линкс скочи от коня си и помогна на Джори да слезе. Внимателно огледа копитата на кобилата.
— Не виждам никакъв камък. До Дъмфрис остават сами две мили, струва ми се, че ще издържи.
— О, не, Шиба ми е много скъпа. Няма да я яздя!
— Марджори, за Бога, не ни забавяй, след като вече почти сме пристигнали — ядосано се обади Алисия.
— Лейди Марджори може да язди с мен — любезно пред ложи Брус.
Линкс изгледа приятеля си, вдигна сестра си, сложи я на своето седло и се метна зад нея. Томас пое поводите на Шиба, а Джори му хвърли благодарна усмивка.
Робърт Брус смигна на приятеля си.
— Забавянията са неизбежни, когато пътуваш с жени.
— Някои жени могат да вбесят и светец — ухили му се Линкс.
— А някои мъже са толкова обзети от себе си, че трябва да бъдат смъкнати от небесата, където са се възнесли — сладко рече Джори.
— Сигурно има предвид теб — саркастично подхвърли Робърт. — Англичаните са известни с високомерието си.
— Отстъпват само на шотландците, които не престават да ме удивляват, тъй като нямат за какво толкова да се надуват!
Линкс се засмя на остроумната забележка на сестра си и погледна към Алис Болтън. В началото тя бе колкото забавна, толкова и красива. Ала сега изглеждаше напълно лишена от хумор. Чувстваше, че ще е много безсърдечно да я отпрати сам и се надяваше, че рано или късно и тя ще се умори от връзката им.
В далечината се появиха очертанията на Дъмфрис. Линкс препусна напред. Джори запуши ушите си, докато брат й крещеше заповедите си.
— Всички да се съберат във вътрешния двор! Управителят трябва да преброи хората и конете. Отведете каруците с багажа и продоволствията настрани и незабавно започвайте да ги разтоварвате. Можете да се окъпете в река Нит.
— И аз ли да се окъпя с мъжете? — попита с дяволити пламъчета в очите Джори.
— Не и ти, Минкс, макар че не се съмнявам, че би го направила.
Робърт Брус се приближи към тях.
— Ние тръгваме за Локмабън, така че искам да се сбогуваме. Ще дойда да ви навестя след няколко дни.
— Доведи и братята си — любезно рече Линкс. — Моят замък е и ваш дом.
— Ще бъде един ден — засмя се Брус, въпреки че Линкс знаеше, че приятелят му е дяволски сериозен.
— Лейди Алисия, лейди Марджори — галантно се поклони Робърт Брус и следван от хората си, препусна към долината.
Когато влязоха в двора на Дъмфрис, Линкс слезе от коня и свали сестра си на земята.