„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

Но, както пише Буше, „танковата дивизия, макар и да се определяше като стратегическо съединение, беше по-скоро съединение, призвано да действува съгласно немската терминология в рамките на висшата тактика, т.е. фактически в полосата на армейския корпус“151. Танковата дивизия нямаше голяма възможност да развива постигнатия успех (всички 150 танка в състава на дивизията).

Теоретическите положения във френските инструкции и наставления не получиха необходимите проверки на ученията и маневрите и не бяха усвоени от войските в хода на бойната подготовка. Танковите дивизии бяха създадени твърде късно.

И така възгледите на френското върховно командуване след Първата световна война се свеждаха до преоценка на значението на отбранителните укрепления, фактически до неверие в силата на танковете в решаване на оперативни задачи и до недооценка ролята на авиацията, а следователно и до възможностите за използуване на танковете и авиацията за решителни настъпателни действия.

Френските военни ръководители твърде късно дойдоха до извода, че „най-голямата грешка, която само може да се извърши във военното дело, е да приемеш решение, недооценяващо качествата и възможностите на противника“152.

Аналогична неподготвеност към воденето на съвременна война по суша се наблюдаваше и в английската армия.

Господствуващата военна теория в Англия в навечерието на Втората световна война беше теорията „на морската сила“, разработена от английския адмирал Коломбо. Мощният военноморски флот се предназначаваше за завоюване господство по море, за икономическа блокада и за нанасяне на удари по уязвимите приморски области на противника. Авиацията получи признание като съставна част на въоръжените сили. Но използуването на авиацията се набелязваше главно за взаимодействие с военноморския флот и за извършване на стратегически бомбардировки.

На сухопътните войски в Англия се отреждаше второстепенно значение, тъй като английската буржоазия на европейския континент се ориентираше към една силна френска армия. Това доведе до разформироване в 1928 г. на първата механизирана част и един високопоставен офицер обяви пред представител на печата; „Без кавалерия не може да се мине. Танковете повече не представляват опасност.“153 През 1939 г. беше възстановена бронираната бригада. След една година тя отново беше разформирована и отново формирана след едногодишно прекъсване. Бронираната бригада имаше в своя състав батальон леки танкове и три смесени батальона, по три роти във всеки. В състава на танковата рота влизаше взвод леки танкове (6 танка) и взвод средни танкове (5 танка).