Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
На 3 декември 1872 г. Джордж Смит съобщава пред удивената аудиторията на лондонското Society of Biblical Archeology за откритието си. Дори дамите и господата да не били особено зарадвани от откритията и отчасти злословили по адрес на Смит, те не разполагали с нищо, за да отклонят въодушевения изследовател от начинанието му. Вследствие на което изследователският екип тръгва на път за Ниневия в началото на 1873 г. Веднага след пристигането си Смит започва разкопки на 7 май. Човек вероятно си мисли, че търсенето на игла в купа сено би било обречено на провал, но волята на изследователя трябвало да бъде възнаградена — защото в един огромен куп развалини, останали от легендарната асирийска столица, Джордж Смит намира 384 парчета от глинени плочки, между които били и липсващите части от историята за Утнапищим.
Плочките разказват: дълго време преди потопа на река Ефрат съществувал град Шурупак, когато Боговете решили да наводнят земята. Бог Еа, който участвал в съвета на Боговете, избрал за свой храненик човека Утнапищим и решил да го предупреди за надвисналата катастрофа:
«Човече от Шурупак, откажи се от богатството си и си построй кораб, за да спасиш живота си. Вземи всички видове семена с теб на кораба. Неговите мерки, по които ти ще строиш, са добре пресметнати…»
На това място Джордж Смит затвърдил предположението си: месопотамецът Утнапищим от Шурупак е преживял същото нещо, което Библията приписва на Ной! Последвалият развой в преданието, сравнен директно със случките и продължителността, също така напълно отговаря на библейската легенда за потопа. За разлика от Стария завет месопотамските предания са още по-детайлни и затова съдържат значително повече допълнителни информации.
По-нататък в историята Гилгамеш наистина намира своя роднина Утнапищим и го пита (плочка 11, 7–8) как и той би могъл да постигне безсмъртието на Боговете:
«Кажи ми: как получи достъп до съвета на Боговете и как спечели вечния живот?»
След като Гилгамеш и Утнапищим си поговорили, последният му казва (плочка 11, 267), че Боговете имали едно чудновато място, където растяло чудодейно цвете, дало му възможността да е безсмъртен като Боговете:
«Ще известя скритото на Гилгамеш! Ще ти издам тайната на Боговете: там има едно растение, подобно на бодливия трън, боде в ръката ти точно като роза«.
Съответно Утнапищим и Гилгамеш тръгват на път към «източното море», за да вземат цветето. Според преданията превозното средство, приличащо на подводница, се движело ту «по морето», ту «под морето» и след няколко дни в крайна сметка достига своята цел. Навярно пътниците са използвали наистина подводница, защото в преданието Утнапищим посочва мястото на растението на морското дъно и след това показва на Гилгамеш вид растение и обяснява неговото свойство:
«…тези растения са вълшебни билки и връщат младостта на хората«.
Древните египтяни също познавали този вид божествени растения, които наричали «Анх-ими» («Животворна билка»). Във всеки случай, сравнена с асирийската «Чудодейната билка», професор Хорнунг описва «Анх-ими» като растение без бодли и с формата на топче или хапче. Дали е възможно да става дума за генни хапчета? След тригодишна работа през 1876 г. Джордж Смит отново се връща в Англия, където публикува своята новаторска за времето си теория по отношение на Библията:
«Ной и Утнапищим в действителност са един и същ човек, които били сполетени от едно и също природно бедствие«.
Тъй като Джордж Смит умира само на тридесет и шест годишна възраст, за съжаление не могъл да преживее триумфа на геологичното потвърждение на теорията си от страна на сър Чарлс Ленард Ули. Географският мащаб на потопа също можел да бъде точно определен чрез анализите на сондажния материал от морското дъно. През август 1998 след дългогодишна изследователска работа д-р Уилям Раян от Lamont-Doherty Earth Observatory, използвайки технологиите на 20. век още веднъж потвърди резултатите на Чарлс Л. Ули. Според тях чрез затопляне на северното полукълбо водата от топящите се ледници е покачила нивото на океана до такава степен, че някогашната земна ивица между Европа и Мала Азия се е прекъснала при Босфора.
Според теорията на д-р Раян Черно море още не съществувало, но около мястото на най-дълбоката му точка имало сладководно езеро, по чиито брегове живеели хора. Около 8900 г. пр. Хр. Средиземно море трябва да е връхлетяло някогашното езеро, което днес все още може да се установи на дъното на Черно море, със сила двеста пъти по-голяма от тази на Ниагарския водопад. В продължение на две години в Черно море ежедневно се вливала около 16 кубични километра морска вода, така че морското равнище се покачвало с около 15 сантиметра на ден. При подобното на наводнение бедствие езерото се разширило за един ден с два километра. Оттук д-р Раян прави извода: