Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
— Извинявай — каза. — Просто… се плаша, когато си така затворен с мен. Караш ме да се чувствам несигурна. Не съм свикнала с подобно усещане.
Рейн допи уискито. Обикновено изпиваше бавно по едно питие. Не беше типично за него да го гаврътне така, особено след бутилка вино и чаша порто.
— Какво искаш да кажеш? — попита.
Дилайла поклати глава.
— Просто… не ме допускаш до себе си. А понякога си мисля, че не ме допускаш до най-важната част от себе си. — Сега вече действаше като добър тактик, но не лъжеше. Той напълни отново чашата си и доля и в нейната. Седяха притихнали известно време, Дилайла отпиваше от уискито, а Рейн отново обърна своето на един дъх и пречупените през кехлибарената течност пламъци от камината заиграха по стените.
— Не знам защо искаш да си с мен — изрече той, взрян в огъня.
— Защо го казваш?
Той продължи да гледа в друга посока.
— Защото съм такъв.
— Какъв си?
— Знаеш.
— Не знам. Знам само какво изпитвам към теб.
Той поклати глава, сякаш искаше да каже: „Не, бягаш от темата.“ След това се обърна към нея със стиснати устни, думите напираха през тях, но той не смееше да ги изрече. Този път тя видя в очите му нещо съвсем различно от това, което зърна в бара. Никога преди не го бе виждала в погледа на Джон и не беше съвсем сигурна какво е. Но ако трябваше да го опише с думи, може би… молба.
— Аз съм… убиец! — прошепна той натъртено, сякаш беше едновременно засрамен от признанието и разтревожен, че тя може да не го разбере. Отново извърна очи. — Я ме виж! — каза, като постепенно повишаваше тон. — Не мога да спра. Мога само да се откажа временно, като наркоман, който ту се откача, ту отново се закача. И знаеш ли защо? Защото съм роден такъв. Няма спасение.
Погълна остатъка от уискито и тресна празната чаша върху масичката, след това стана и закрачи из стаята, като клатеше глава и стискаше юмруци. Беше толкова напрегнат, сякаш тялото му се бореше с него самия, мускулите му бяха стегнати и потрепваха под дрехите.
Тя се изправи и застана на пътя му. Рейн спря пред нея и остана така, дишайки тежко със стиснати юмруци. Нищо чудно, че тренираше така усърдно. Ако не изразходваше поне част от тази енергия, тя щеше да го погълне.
— Хей — повика го тихо тя, опитвайки се да срещне погледа му. — Хей, познавам те. Много по-добре от всички други хора в живота ми. Не ми казвай, че си само това.
Рейн се изсмя дрезгаво.
— А какво друго има значение?
Тя обви лицето му с длани и го извърна така, че двамата да застанат очи в очи.
— Ти — отвърна. — Твоята воля. Това има значение.
— Говоря ти какъв съм по рождение.
Дилайла поклати глава.
— Важен е изборът ти. Не какво си правил, какво можеш, какво си обучаван да вършиш или какви са наклонностите ти. Всичко това може да се изкупи, изборът те прави това, което си.
— Ти не разбираш…
— Напротив. Ти не си Гил. Не се принизявай до една-единствена своя черта. Намери начин да бъдеш нещо повече. Бил си нещо повече, наблюдавах те в Париж.
— В Париж се самозаблуждавах. Вероятно заблуждавах и теб.
— Не, в момента се самозаблуждаваш, или поне се опитваш. Изпаднал си в тежка ситуация и безумно се тревожиш за приятеля си. Не позволявай на това…
— Не мога! — изкрещя той. — Не мога да бъда и двете. Трябва да съм едно от тях или…
— Да, за да спасиш Докс, трябва да си такъв, разбирам — поде тя успокоително, като не помръдваше от него. — И ще бъдеш. Но това е само една ситуация. Тя не те определя. Не й позволявай.
Той присви очи и стисна още по-силно устни, сякаш болката, която изпитваше, беше физическа.
— Не знам как — прошепна.
— Чрез изборите, които правиш.
Той заклати бързо и яростно глава.
— Нямам избор.
— Знам, но това е само за момента, сега правиш каквото е необходимо. Но този момент ще премине. Това е просто една ситуация, не си осъден да бъдеш такъв.
Рейн вдигна очи към тавана, дишаше насечено и отривисто, мускулите на врата му бяха стегнати и твърди като корабни въжета. Бореше се да потисне нещо — сълзи, ужас, тя не знаеше какво.
— Аз… — започна той, но думите го задавиха. Поклати глава и я сграбчи за китките, сякаш се канеше да я хвърли на земята. Тя усети каква битка се водеше вътре в него, усети също така, че той губи контрол.
— Остани при мен, Джон — призова го тя, като се опитваше да го накара да я погледне в очите. — Остани при мен, моля те…
И точно тогава той обви с длани лицето й и започна да я целува бясно, отчаяно, изпиваше я с устни, сякаш тя беше единствената му връзка със света, която го предпазваше да не го погълне някакъв безименен ужас. Дилайла отвърна на целувките страстно, с отворена уста, ръцете й галеха косата му. Остави го да я притисне към себе си, да вземе от нея каквото му е нужно, даваше да му разбере с устни, длани и тяло, че е до него и няма да го пусне.