Рейн-сан: Реквием за един убиец

Фитнесът се помещаваше в просторна постройка, която някога е била нечий дом, а сега беше изтърбушена отвътре, покрита с мокет и оборудвана с най-модерни уреди. Имаше висок таван и огромни прозорци. Дилайла се огледа и веднага съзря Рейн. Беше застанал в ъгъла бос, по шорти и тениска и правеше клекове. Погледа го очарована. Знаеше, че тренира, беше й разказвал за самостоятелните си упражнения, но никога не го беше виждала да ги прави. Клякаше и ставаше бързо, като от време на време отмяташе мокри кичури коса от очите си. Нямаше представа колко клека вече бе направил преди появата й, но изброи двеста и петдесет, след това още петдесет, при които с всяко изправяне подскачаше във въздуха.

Той спря за миг и тя усети, че се кани да огледа прозорците. Скри се и изчака малко. Искаше да продължи да го гледа.

След няколко секунди се върна обратно. Рейн правеше лицеви опори на земята, този път бавно, спускаше се, почти опираше чело в пода, задържаше и изправяше ръце. Тя преброи десет такива опори, след което той се извъртя с гръб към земята и направи още толкова. Тъмна ивица пот се спускаше по предницата на тениската му.

Преобърна се и стана, а Дилайла пак се изтегли от полезрението му. Когато надникна обратно, той висеше на висилка с широко разтворени ръце. Тя се взря и се почуди дали се държи само на пръсти? Да, така се държеше. Направи двайсет набирания, след това скочи на земята и започна да се боксира с въображаем противник пред огледалото. Не, не беше с въображаем противник, даде си сметка тя. Упражняваше елементи, които тя познаваше, нанасяше удари, риташе, правеше нещо като карате ката. Когато се обърна, зърна лицето му. Очите му бяха затворени. Напрегнатото му изражение я изненада, дори разтревожи. Това не беше танц, тя го знаеше много добре, а движения, които беше използвал и можеше пак да използва, за да убива. Чудеше се какво или по-точно кого си представя той в момента, за да са толкова сурови чертите му, и предположи, че сигурно е Хилгър. Знаеше, че дълбоко в Рейн има много черна енергия, която рядко пускаше на повърхността. Това негово качество я интригуваше неимоверно и трябваше да признае, че беше едно от нещата, които я привличаха към него, но той никога не я допускаше там. Дилайла си бе създала представа за тази му част само от редки и случайни надниквания. Чудеше защо ли си е позволил така да се отпусне сега, в помещение с толкова много прозорци. Сигурно беше заради усещането за усамотеност, което хотелът създаваше. Осъзна, че е задала неправилния въпрос: може би не се е отпуснал по собствена воля, а просто бе изгубил контрол над себе си. Във всеки случай никога не го беше гледала толкова дълго, без той да подозира, а от това се почувства еднакво очарована и възбудена.