Сойка-присмехулка

— Сигурно помниш колко е страшно. Изпитваше ли вътрешно объркване? — пита Бийти. — Чувство, че си неспособна да прецениш кое е истина и кое — лъжа? Повечето хора, които са били ужилени и са оцелели, разказват нещо подобно.

Да. Срещата с Пийта. Дори след като съзнанието ми се проясни, не бях сигурна дали ми е спасил живота, нападайки Катон, или си го измислям.

— Възстановяването на паметта е по-трудно, защото спомените могат да бъдат променени — Бийти се почуква по челото. — Извлечени от съзнанието ти, променени и записани отново в нова редакция. Сега си представи, че те моля да си спомниш нещо — като те насочвам с думи или ти показвам запис на събитието — и докато си го припомняш, ти дам доза отрова от хрътоси. Не толкова, че да предизвика тридневно изпадане в безсъзнание, но достатъчно, за да свърже спомена за събитието със страх и съмнение. И мозъкът ти пази в дълготрайната памет именно този спомен.

Прилошава ми. Прим задава въпроса, който се върти в главата ми.

— Така ли са направили с Пийта? Взели са спомените му за Катнис и са ги преработили така, че да се страхува от нея?

Бийти кимва:

— При това да се страхува толкова много, че да я разглежда като заплаха за живота си. Да се опита да я убие. Да, това е сегашната ни хипотеза.

Покривам лицето си с ръце, защото не мога да повярвам. Не е възможно. Някой да накара Пийта да забрави, че ме обича… никой не би могъл да го направи.

— Но вие можете да възстановите спомените му? — пита Прим.

— Хм… има много малко данни по този въпрос — казва Плутарх. — Никакви, всъщност. Може и да са правени опити за рехабилитация след инжектиране на отрова от хрътоси, но нямаме достъп до тази документация.

— Но ще опитате, нали? — упорства Прим. — Няма просто да го заключите в стая с тапицирани стени и да го оставите да се мъчи?

— Разбира се, че ще опитаме, Прим — казва Бийти. — Работата е там, че не знаем до каква степен ще успеем. Ако изобщо успеем до някаква. Допускам, че най-трудно се изличават събитията, които предизвикват страх. Естествено е да запомняме най-добре именно тях.

— А и не знаем дали освен спомените му за Катнис, няма и други психически промени — казва Плутарх. — Съставяме екип от психолози и военни експерти, който да разработи контраатака. Аз лично съм оптимист, че той ще се възстанови напълно.

— Наистина ли? — пита Прим язвително. — А ти какво мислиш, Хеймич?

Леко разтварям пръсти, за да видя изражението му през пролуката. Изглежда изтощен и обезкуражен.

— Мисля, че в състоянието на Пийта може и да се появи известно подобрение. Но… едва ли някога ще бъде пак същият. — Рязко събирам отново длани, затварям пролуката, изолирам всички тях.

— Поне е жив — казва Плутарх, сякаш губи търпение с всички ни. — Сноу екзекутира стилистката на Пийта и подготвителния му екип на живо по телевизията тази вечер. Нямаме представа какво е станало с Ефи Тринкет. Пийта е увреден, но е тук. С нас. Което е много по-добре в сравнение с положението му преди дванайсет часа. Да не забравяме това.