Тъмна любов

Тя се вкопчи в раменете му.

— Ядосана съм. Изплашена. Объркана. Искам да правиш секс с мен, до забрава. Ако някой тук се възползва от някого, то това съм аз — тя сведе поглед. — Боже мой, звучи ужасно.

По дяволите, нищо подобно. Не само че нямаше нищо против, той желаеше Бет да се възползва от него. Повдигна брадичката й с показалец. Макар че силният аромат му казваше от какво точно се нуждае тялото й, искаше му се да види ясно лицето й.

— Не тръгвай — прошепна тя.

Рот не искаше да я остави, но жаждата му за кръв я излагаше на опасност. Трябваше да бъде силна за промяната. А той изпитваше такава жажда, че можеше да пресуши кръвта й до капка.

Бет плъзна ръката си надолу от кръста му и усети ерекцията му. Тялото му се разтресе и той рязко пое въздух. Тежкото му дишане наруши тишината в стаята.

— Ти ме желаеш — каза тя. — А аз искам да ме вземеш.

Постави длан върху ципа на панталона му. Докосването й предизвика остро болезнено усещане през кожата на панталоните му.

Само секс. Можеше да го направи. Можеше да обуздае другата потребност. Можеше. Но не рискуваше ли да изложи живота й на опасност, за да докаже, че е в състояние да се контролира?

— Не казвай „не“, Рот.

Тя се надигна на пръсти и приближи устни до неговите.

Край на играта, каза си той и я притегли към себе си.

Пъхна език в устата й, обхвана бедрата й и се притисна към ръката й. Тя изстена от задоволство и това го възбуди още повече. Ноктите й се забиха в гърба му. Болката му харесваше, защото това означаваше, че и тя изпитва глад като него. Бързо я отнесе в леглото и легна върху нея. Вдигна полата и разкъса пликчетата й с порочно нетърпение. Същото направи с блузата и сутиена й. Насладата от нежностите остави за по-късно. Сега всичко беше само груб секс.

Докато докосваше с устни гърдите й, Бет нетърпеливо смъкна ризата му. Рот я остави за миг, колкото да свали ципа на панталоните си. След това пъхна ръка под едното й коляно, изпъна крака й и проникна в тялото й. Чу я да се задъхва от мощния му тласък, влажната й топлина го погълна и запулсира, когато тя свърши. Замръзна неподвижно, абсорбирайки усещането за оргазма й. Завладя го непреодолим собственически инстинкт. С ужас осъзна, че иска да я маркира. Да я маркира като своя. Искаше този особен аромат да попие в тялото й, така че никой друг мъж вече да не смее да я приближи. Да знаят всички на кого принадлежи. Да се страхуват от последствията, ако пожелаят да я притежават. Но разбираше, че няма това право. Тя не беше негово притежание. Почувства, че тялото й под него замря и я погледна.

— Рот? — прошепна тя. — Рот, какво има?

Опита се да се отдръпне от нея, но тя обхвана лицето му с ръце.

— Добре ли си?

Загрижеността в гласа й сложи край на неговия самоконтрол. Мощна вълна заля тялото му и то престана да се подчинява на разума. Преди да размисли, преди да може да спре, той се подпря на ръцете и влезе дълбоко в нея. Тласъците му бяха бурни, всеки път навлизаше по-навътре, таблата на леглото зад главите им се удряше в стената в такт с движенията му. Тя го хвана здраво за китките, опитвайки се да се задържи на мястото си. В стаята се разнесе тих звук, който постепенно се засилваше и той осъзна, че хриповете излизат от собственото му гърло. Кожата му се обля в трескава горещина и ноздрите му усетиха тайнствения аромат на обладаването. Нямаше сили да спре. Зъбите му се показаха, мускулите му се напрягаха и отпускаха, бедрата му се притискаха и оттласкваха от тялото й. Плувнал в пот, със замаяна глава, без памет и без дъх, той взимаше всичко, което тя беше в състояние да му предложи. Взимаше всичко, но искаше още; и двамата бяха като животни, в които не бе останало нищо друго, освен първичен нагон.