Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Рот се облегна назад и преметна мускулестата си ръка през гърба на дивана. Коленете му се отпуснаха настрани и бедрата му се разтвориха.
Изглеждаше много спокоен и отпуснат, отмятайки назад дългата си черна коса.
И страшно секси.
— Дариъс никога не губеше самообладание, колкото и трудно да бе положението. Вършеше винаги работата си докрай, независимо от всичко. Умря, уважаван от всичките си братя.
Изглежда, баща й наистина липсваше на Рот. Или мъжът, който използваше, за да…
Какво точно се опитва да постигне, запита се Бет. За какво му е притрябвало да й говори всичките тези глупости?
Обаче беше в неговата спалня, нали?
— Знам от Фриц, че той много те е обичал.
Бет сви устни.
— Дори да приемем, че вярвам на всичко това, все пак не мога да не попитам защо баща ми, след като толкова ме е обичал, не си е направил труда да ми се представи?
— Сложно е.
— Да, толкова е трудно да отидеш при дъщеря си, да й подадеш ръка и да се представиш. Наистина е трудно — тя прекоси стаята и се озова до леглото. Осъзнала този факт, бързо се отдалечи. — И каква беше тази военна риторика? И той ли беше в мафията?
— Мафията? Ние не сме мафиоти, Бет.
— Значи сте просто убийци на свободна практика и наркодилъри? Хммм… Като се замисли човек, разностранната дейност е, може би, добра бизнес стратегия. За да се поддържа такава къща, са нужни много пари. Както и за да се напълни с произведения на изкуството, чието място е в „Метрополитън“.
— Дариъс наследи парите си и ги използваше разумно — Рот отметна глава назад, сякаш загледан в нещо на тавана. — Като негова дъщеря, сега всичко е твое.
Тя присви очи.
— Така ли?
Той кимна.
Дрън-дрън, каза си тя.
— Е, и къде е завещанието? Има ли негов изпълнител, който да ми предаде документите? Почакай, нека да отгатна. Завещанието чака съдебна легализация. През последните тридесет години — тя потърка очите си, които я боляха. — Знаеш ли, Рот, не е нужно да ме лъжеш, за да ме вкараш в леглото. Колкото и да се срамувам от себе си, достатъчно щеше да е да си поискаш.
Тя тъжно пое дълбоко дъх. До този момент не съзнаваше, че частица от нея се е надявала да получи някои отговори. Най-после. Но, от друга страна, отчаянието може да превърне всеки в глупак.
— Виж какво, тръгвам си. Това просто беше…
Рот изникна пред нея, преди тя да успее да мигне.
— Не мога да те пусна.
Сърцето й се сви от страх, но не се издаде.
— Не можеш да ме принудиш да остана.
Ръцете му обхванаха лицето й. Тя се дръпна назад, но той не я пусна. Погали бузата й с палец. Винаги когато беше толкова близо до нея, тя беше като омагьосана. Така стана и този път. Усети как тялото й се притиска към неговото.
— Не те лъжа — каза той. — Баща ти ме изпрати при теб, защото скоро ще имаш нужда от помощта ми. Довери ми се.
Тя се дръпна назад.
— Не искам да чувам тази дума от твоята уста.
Ето го, престъпник, който едва не уби ченге пред очите й и отгоре на всичко очаква от нея да повярва на небивалиците, които й разказваше. И гали лицето й като любовник. Сигурно я смята за слабоумна.
— Чуй ме сега, виждала съм документите си — гласът й не потрепна. — В свидетелството ми за раждане пише „баща неизвестен“, но в папката с делото има бележка. Майка ми е казала на една сестра в родилното, че той е починал. Не е успяла да съобщи името му, защото е изпаднала в шок поради загуба на кръв и е умряла.
— Съжалявам, но не е било така.
— Съжаляваш. Да бе.
— Не играя игрички…
— Не играеш, как ли пък не! Господи, как изобщо можах да си помисля, че ще науча нещо поне за единия от тях, макар и от втора ръка… — тя го погледна с отвращение. — Толкова си жесток.
Той грубо изруга, гласът му обаче прозвуча отчаяно.
— Не знам какво да направя, за да ми повярваш.
— Не си прави труда да се опитваш. Нямам ти доверие — тя грабна чантата си. — По дяволите, може би така е по-добре. По-добре да си мисля, че е мъртъв, отколкото да разбера, че е бил престъпник. Или че е живял в същия град през целия ми живот и нито веднъж не е дошъл да ме види. Не е проявил любопитство поне да види как изглеждам.
— Знаеше как изглеждаш — чу гласа му съвсем близо до себе си. — Познаваше те.
Тя се завъртя. Той беше толкова близо, че се почувства смазана от огромната му фигура. Бет отскочи назад.
— Престани.
— Познаваше те.