Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Свърши бурно, изпълни я цялата, свършвайки в нея. Оргазмът му продължи, докато не осъзна, че тя е стигнала до кулминацията заедно с него. Двамата се бяха вкопчили здраво един в друг, за да могат да устоят на вълните на разтърсващата ги страст.
Това беше най-прекрасното сливане на две тела в живота му. Но после всичко се превърна в кошмар. В момента, когато последният трепет напусна тялото му и се предаде на нейното, когато се почувства изпразнен, балансът на желанията му се промени. Овладя го дива, всепоглъщаща жажда за кръв, мощна като вече уталожената страст. Оголи зъби и се насочи към вената, която прозираше възхитително през бледата кожа на шията й. Кучешките му зъби почти пробиха кожата й, гърлото му беше пресъхнало от жаждата му за нея, спазмите на глада в стомаха му стигаха до дъното на душата му. Успя да се отдръпне, ужасен от това, което щеше да направи.
Отблъсна я рязко и се претърколи през кревата, при което тупна на пода.
— Рот? — тя изплашено се хвърли към него.
— Недей!
Жаждата за нейната кръв беше много силна, инстинктът — непреодолим. Ако се приближи прекалено близо до него…
Рот изстена, опитвайки се да преглътне. Гърлото му беше като шкурка. Пот обля цялото му тяло, но този път беше продиктувано от желание за кръв, а не от задоволство.
— Какво стана? Какво ти направих?
Рот пропълзя назад, тялото го болеше, кожата му цялата бе пламнала. Уханието на любовната й страст, попила в него, го караше да загуби самообладание.
— Бет, остави ме. Аз трябва да…
Но тя продължи към него.
— Дръпни се, мамка му! — изсъска високо той и показа кучешките си зъби. — Ако дойдеш по-близо, ще те захапя, не разбираш ли?
Тя веднага спря. Ужасът надвисна като облак между тях, но след миг тя поклати глава.
— Ти не би ме наранил — каза тя с убеждение, което му прозвуча опасно наивно.
Думите с мъка излизаха от устата му:
— Облечи се. Върви горе. Кажи на Фриц да те закара у дома. Ще изпратя някой да те пази.
Дишаше тежко. Болка разряза като с нож стомаха му. Беше почти толкова силна, колкото в първата нощ на преобразяването му. Мариса никога не му беше толкова нужна, както сега.
Исусе. Какво ставаше с него.
— Не искам да си тръгна.
— Трябва. Ще ти изпратя охрана, докато успея да се върна при теб.
Бедрата му трепереха, мускулите му бяха напрегнати от усилията да удържи тялото си. Разумът и физиологичната му нужда си бяха обявили война и бяха излезли на бойното поле с извадени мечове. Знаеше кой ще победи, ако тя не побърза да си отиде.
— Бет, моля те. Боли. Не знам колко време ще мога да издържа.
Тя се поколеба, но после се облече.
Отиде до вратата и се обърна да го погледне.
— Върви!
И тя си тръгна.
20
Малко след девет Господин Х. Влезе с колата в „Макдрайв“.
— Радвам се, че и двамата харесахте филма. Имам предвид още нещо за тази вечер, но трябва да побързаме. Единият от вас трябва да се прибере у дома до единадесет.
Когато колата спря пред осветеното меню, Били изруга под нос. Поръчката му беше два пъти по-голяма от тази на победения, който предложи да си плати сметката.
— Няма нужда. Аз черпя — каза господин Х. — Само да не разсипете нещо.
Докато Били ядеше, а победения побутваше храната си, господин Х. ги откара до зоната за военни игри. Мястото беше едно от любимите за свалки на тийнейджърите. Сумракът тук скриваше идеално както акнето, така и начеващите сексуални желания на юношите. Едноетажната постройка беше истинска лудница, пълна с неспокойни момчета и скучаещи, накипрени момичета, които се опитваха да ги впечатлят.
Господин Х. взе три пушки и нагръдници със сензори и даде на момчетата по един комплект. Били беше готов за по-малко от минута. Държеше оръжието с такава лекота, сякаш беше продължение на ръцете му.