Бумерангът на злото

Най-ярката илюстрация на тезата за антихристиянския характер на елита, организирал болшевишкия погром над Русия, е случаят с паметника на Юда в град Свияжск след победата на Ленин и Троцки. Ето как описва датският писател Хенинг Келер събитието, на което е очевидец: „Местният совдеп (градски съвет - б.а.) дълго обсъжда на кого да издигне статуя. Луцифер им се видя недостатъчно комунист. Каин - прекалено легендарна фигура, затова се спряха на Юда Искариотски като напълно историческа личност, която бе представена с вдигнат към небето юмрук.“

Отмъщението на „богоизбраните“ спрямо християните

Защо точно еврейската олигархия прави това? Защо отмъщава и наказва цели народи? Дали защото от древността юдейската върхушка не живее със съзнанието за богоизбраност. И с чувството, че нещо им е отнето? Има достатъчно данни за такова мислене у юдейския елит. От момента, в който Христос казва на юдеите, че това, което им било дадено, ще се отнеме и даде на други народи. На практика идването на Сина Божи - Исус Христос, преобръща на 180 градуса концепцията на юдаизма за ограниченото само върху юдеите Божие благоволение. Христос казва, че всеки, който Го приеме в сърцето си, може да влезе в Царството небесно, независимо дали е евреин, грък или някакъв друг по етнически произход. Исус зачерква расистката и шовинистична база, върху която е изграден юдаизмът.

Всъщност след сключване на първия си завет с евреите Бог се отвръща от тях, тъй като са показали, че са твърде недостойни за него. Това е регистрирано изчерпателно в Стария завет и просто трябва да се отворят съответните страници на Писанието. Още докато Мойсей е на Синайските планини, за да получи скрижалите с Божиите заповеди, еврейското племе не издържа и си прави златен идол -телец, на когото започва да се кланя. От книгата „Езекиил“ става ясно, че евреите вече не са богоизбран народ, а по-скоро обратното, след като са се отвърнали от Него. Господ ги нарича пред пророк Езекиил „бунтовен дом“, обяснява на пророка ясно и последователно как ще ги отпъди между народите заради техните престъпления и небогоугоден живот. Той показва на Езекиил нещо, което ужасява пророка - как еврейските първосвещеници се кланят тайно на грозни идоли, смятайки, че Господ не ги вижда и че Той изобщо не е на Земята. „Това е Ерусалим“, казва Господ, „но той се възбунтува против съдбите им като извърши беззакония повече от народите и против повеленията ми повече от страните, които са около него“ (Ез.6/7,8). „Горко поради всички тези мерзости на Израилевия дом!“ (Ез. 6/11) „Златото и среброто им не ще могат да ги избавят!“ (Ез. 7/19) „Той (Господ -б.а.) се е оттеглил от тях, те се отнесоха коварно към Господа“ (Ос. 5/6,7).