Вещицата(Mъдрата жена)

— Алис?

Тя се изкиска с топлия, уверен смях на жена, която знае, че е дълбоко обичана.

— Не сега, казах — повтори тя. — Изтощена съм от исканията ти, и от исканията на сина ти. Остави ме да спя. — Клепачите ѝ потрепнаха и се затвориха и Хюго видя как миглите ѝ докосват бузата.

— Познаваш ли ме? — попита той объркано.

Алис се усмихна.

— Никой не те познава по-добре от мен — каза тя. Претърколи се на една страна, по-надалеч от него, после посегна отново към него. С жест, толкова свойски, че сякаш бе несъзнателен, тя намери опипом дланта му, а после притегли ръката му около себе си и пъхна дланта му между успокояващо топлите си бедра. Следвайки настойчивото дърпане на малките ѝ ръце, Хюго се сгуши удобно, така че тялото му обви нейното отзад. Той почувства дълбоко болезнено желание, което обикновено би утолил бързо и грубо с някоя жена, независимо дали тя бе съгласна, или не. Но нещо в пиянския унес на Алис го накара да се поколебае.

— На колко години си, Алис? — попита той. — Коя година е?

— Наближавам осемнайсет — каза тя сънено. — 1538 година е. Ти коя година мислеше, че е?

Хюго не каза нищо: умът му бушуваше като вихър. Алис сънуваше бъдещето две години напред.

— Как е баща ми? — попита той.

— Мъртъв е почти от дванайсет месеца — отвърна Алис сънливо. — Заспивай, Хюго.

Фактът, че тя така небрежно се обърна към него на малко име, го накара да се закове на място.

— А лейди Катрин? — попита той.

— О, тихо! — възкликна Алис. — Никой не е виновен. Тя най-сетне намери покой. А всичките ѝ земи останаха при нас, за малкия Хюго. Заспивай сега.

— Имам син? — запита настойчиво Хюго.

Алис въздъхна и се извърна. Надигайки се на лакът, Хюго погледна към лицето ѝ и видя, че беше дълбоко заспала. Той внимателно отдръпна ръка измежду краката ѝ, и видя как по лицето ѝ бързо премина искрица на съжаление. После тя се зарови по-надълбоко във възглавницата и отново заспа.

Той седна на сламеника и скри глава в ръцете си, като се опита да мисли достатъчно трезво, за да разбере. Алис или беше невъобразимо пияна, отдадена на някаква момичешка фантазия за него; или пък виното беше отприщило у нея нещо от магическите ѝ способности и тя беше изрекла истината. След две години той щеше да бъде лордът на Касълтън, Катрин нямаше да я има вече, а Алис щеше да е негова жена и майка на детето му.

Той се надвеси напред и разбърка огъня, така че светлината започна да потрепва в малката стая. Ясният, прекрасен профил на Алис проблясваше в полумрака.

— Какъв син ще имаме! — каза той тихо. — Какъв син!

Сети се колко уверено тя беше пъхнала ръката му между краката си, и за ленивата ѝ заповед да се любят на сутринта, и отново изпита болезнено желание. За миг си помисли да я обладае, докато тя спеше, без нейно съгласие, но после се възпря.

За първи път в живота си Хюго се поколеба, преди да посегне и да получи желаното удоволствие. Тя му бе позволила да зърне едно бъдеще, пълно с бляскави наслади. Беше му показала жена, равна нему, която го желаеше така, както и той нея. Жена, която щеше да плете заговори редом с него и да участва в кроежите му, която го беше дарила със син, и щеше да го дари с още деца. Той искаше видението на Алис. Искаше тази интимна близост, искаше да бъде в нежни отношения с нея. Повече от всичко друго искаше тя да го дари със син.