Вещицата(Mъдрата жена)

— Иска ми се да бях лейди Катрин — изрече завалено Алис.

Рут, мълчаливата, хвърли поглед зад гърба си да се увери, че двамата лордове, наблюдавани от лейди Катрин, все още раздават подаръците.

— Защо? — попита тя.

— Защото… — каза Алис бавно. — Защото… — тя спря отново. — Бих искала да имам собствен кон — каза тя простичко. — И рокля, която да е нова — да не е принадлежала на друга жена. И мъж…

Илайза и Марджъри избухнаха в смях. Дори Рут и мистрес Алингам се изкикотиха, прикрили уста с длани.

— Мъж, който да ме оставя на спокойствие — каза Алис бавно. — Мъж, който да е обвързан с мен и женен за мен, но не ме закача.

— От теб няма да излезе кой знае каква съпруга! — каза Илайза през смях. — Бедничкият Питър май все ще остава на сухо.

Алис не я беше чула.

— Искам повече от обикновените жени — каза тя скръбно. — Искам много повече.

Сега вече всички жени се смееха открито. С тежката триъгълна шапчица, която се смъкваше от къдравата ѝ коса, и със сериозното си бледо лице, Алис беше крайно забавна. Наситено сините ѝ очи блуждаеха, опитвайки се да се взрат в свещите. Младият лорд Хюго, който сега усещаше присъствието и движенията на Алис сякаш с някакво шесто чувство, погледна назад и обхвана сцената с един бърз поглед.

— Младата ти помощничка май е прекалила с виното — каза той тихо на баща си.

Старият лорд хвърли поглед назад. Дейвид насочи вниманието му към друг от войниците, който идваше да получи подаръка си.

— Накарай да я заведат в стаята ѝ — каза той кратко на младия лорд. — Преди да повърне върху роклята си и да се посрами.

Хюго кимна и отблъсна стола си от масата. Лейди Катрин не беше чула разменените с тих глас реплики, и вдигна поглед изненадано.

— Баща ми има поръчка за мен. Ще се забавя само един миг — каза ѝ тихо Хюго, а после се обърна към жените.

— Ела, Алис — каза той твърдо.

Алис вдигна очи. На фона на светлината на свещите от залата лицето му беше обвито в сенки. Тя видя проблясването на усмивката му. Сред жените премина леко вълнение, като смута, който настъпва в кокошарник, когато до вратата се приближи лисица.

— Ще те придружа до покоите на нейна светлост — каза той твърдо. — Ти — кимна на Илайза. — Ела и ти.

Алис се изправи бавно на крака. Като по магия, подът под краката ѝ се разлюля и сякаш се стопи. Лорд Хюго я подхвана, когато тя залитна напред, и я повдигна. Кимна на Илайза, която отметна назад гоблена и отвори малката врата в задния край на подиума. Излязоха в преддверието зад залата, и се качиха по ниските каменни стъпала до покоите на лейди Катрин горе. Илайза отвори широко вратата и Хюго влезе с бързи крачки в галерията, носейки Алис.

— Ще ти дам един шилинг, за да пазиш тук, и да си държиш езика зад зъбите — каза той кратко на Илайза.

Кафявите ѝ очи се разтвориха широко.

— Да, милорд — каза тя.

— А ако почнеш да клюкарстват, ще наредя да те набият с камшик — каза той спокойно. Илайза почувства как коленете ѝ омекват от усмивката му.