Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Хюго отстъпи назад и я отблъсна от себе си. В сенките тя видя лицето му, равнодушно, сякаш издялано от камък.
— Достатъчно — каза той, с нисък и спокоен глас. — Не съм докоснал момичето, независимо от какво се боиш и какви женски клюки си чула. И с пръст не съм я докоснал. Занесох я до сламеника ѝ и ѝ съблякох роклята, завих я и я оставих там.
Лейди Катрин залитна, сякаш я бе зашлевил. Пусна края на роклята си и я приглади върху хълбоците си. Все още се задъхваше, но студенината на гласа на Хюго пронизваше съзнанието ѝ като лед. Лицето ѝ беше бяло и изопнато.
— Свалил си ѝ роклята и не си я обладал? — попита тя, сякаш не можеше да повярва на ушите си. Хюго кимна и се обърна да си върви.
— Хюго! — Лейди Катрин изтича надолу по стъпалата след него и се вкопчи в ръката му — Хюго, кажи ми, че не си я пожелал. Кажи ми, че не си я пожелал и затова не си я обладал!
Той спря на най-долното стъпало и ѝ отправи жестока полуусмивка.
— Какво сега, милейди? — попита той язвително. — Първо ми се нахвърляте, задето съм я обладал, а сега не можете да повярвате, че не съм.
Лейди Катрин издаде лек стон и дръпна ръкава на жакета му за фините прорези.
— Моля те! — изрече умолително тя. — Кажи ми честно какво се случи между вас. Непоносимо ми е да не знам. Непоносима ми е мисълта как ти…
— Не можеш да понесеш какво? — попита той язвително. — Не можеш да понесеш да легна с нея, не можеш да понесеш и да не го направя. Трябва да ми кажете, мадам, какво да направя, за да ви удовлетворя.
Тя се втренчи в него, сякаш не можеше да разбере какво говори.
— О, Господи, Хюго — каза тя жадно. — Не искам да лягаш с нея. Но най-много от всичко не искам да я щадиш. Бих предпочела да я изнасилиш, вместо да я пощадиш. Не разбирам какво се случва, ако си внимателен с нея. Не разбирам какво означава това! Какво си мислиш, ако се отнасяш нежно с нея? Иска ми се да я беше изнасилил и наранил! Иска ми се да я беше разкъсал отвътре, за да утолиш похотта си, вместо да бъдеш нежен!
Той отново вдигна поглед към нея и за миг тя трепна от презрението, изписало се по лицето му.
— Би предпочела да я изнасиля, вместо да я пощадя — каза той зачудено. — Искаш едно малко шестнайсетгодишно момиче, поверено на грижите ти, да бъде изнасилено и разкъсано отвътре от собствения ти съпруг? За Бога, мадам, вие сте противна жена.
Тя ахна и залитна назад към каменната стена.
— Не я докоснах, защото тя беше толкова топла и толкова любяща — каза той, с много нисък глас. — Яви ѝ се видение и тя ми предсказа бъдеще, бъдеще за мен и за нея. Баща ми ще умре и аз ще бъда господар тук. Тя ще ме дари със син.
— Не — изстена лейди Катрин и се свлече на пода, защото коленете ѝ се подкосиха.
— Приемете го и свиквайте с това, лейди — каза Хюго, без угризения в гласа. — Току-що ме ударихте за последен път. Дните ви тук свършиха. Ще взема в леглото си момичето от пустошта край Боус.
— Зестрата ми… — каза лейди Катрин. — И земите ми…
— По дяволите парите ви — изруга Хюго. — По дяволите земите ви! Вървете по дяволите и вие! Искам момичето и ще рискувам всичко — дори самия замък — за да я получа.
Той се дръпна рязко от нея и тръгна с едри крачки през помещението на стражите.
Лейди Катрин остана да седи на стълбите в студа дълги минути, после се надигна тромаво, като старица. Студената светлина на изгряващата луна проблесна през тясното прозорче върху слабото ѝ, злобно лице. После тя изрече една дума, най-опасната от всички думи в нейния страшен, опасен свят:
— Вещица.
Глава 8
Лорд Хю седеше до огнището в малката си стая с каменни стени, когато лейди Катрин нахълта вътре, без да почука. Той вдигна поглед от огъня, когато я видя, и повдигна едната си вежда.
— Повиках момичето — каза той. — Помолих за Алис.
— Тя вече не може да бъде ваш писар — каза лейди Катрин. Говореше тихо, но гласът ѝ потрепваше от гняв. — Трябва да говоря с вас, милорд, налага се да настоявам да я намерите и да я изправите на съд.
— Какво е направила? — попита лорд Хю уморено. — Избягала ли е? Липсва ли нещо от стаята ви?
— По-лошо от това! — изсъска тя. — Хиляда пъти по-ужасно от това.
Тя зачака да види дали старият лорд изглежда впечатлен. Той остана невъзмутим.
— Милорд, обвинявам я в най-тежкото от всички престъпления — каза тя. Задъхваше се в нетърпението си да съсипе Алис. — Обвинявам я в престъпление, по-ужасно дори от убийство.
— Какво е направила? — попита той отново.
— Вещица е — каза тя.
В горещата малка стая се възцари зашеметено мълчание.