Изкуството на лова

После от сумрака се появиха мачти, палуби и такелажи на кораби — на страшно много кораби. Бяха предимно унмерски, но имаше и няколко ивънсроумски траулера и драги, както и две лосотански яхти. Янти оглеждаше всичко това с почуда. Големите кораби бяха стари, много стари и покрити с кости и люспи от същества, които не познаваше. Не от дракони — твърде големи бяха за това. В отворите на бордовете им все още проблясваха дулата на оръдия, рояци сребристи рибки се стрелкаха из такелажа и се разпръсваха, щом драконът се приближеше. Чудовището се спусна към останките от два бойни кораба, чиито мачти бяха паднали една върху друга, а около зейналите в палубата дупки се въргаляха позеленели оръдия, въжета и сандъци. Някои от сандъците бяха разбити и върху морското дъно се бяха изсипали малки човешки черепи.

Драконът вдигна глава, размаха опашка и излетя над повърхността сред облак ярки пръски. Водата се сипеше наоколо като каскада от скъпоценни камъни. Пред тях вече се издигаха стръмните брегове на Драконов остров. Драконът размаха лениво криле — веднъж, два пъти, три пъти — и студеният вятър го издигна високо в небето.

— Унмерите са ни създали по образ и подобие на някогашните велики морски змейове — заговори той. — Отдавна измрели и забравени. Казват, че е било преди повече от седем хиляди години. Видя ли корабите долу? С броня от подсилени кости и люспи — те са от онези стари чудовища. През време на война се сражавахме с такива кораби. — Драконът се разсмя. — Те ги ловяха, ако не знаеш. Древните магьосници. Използваха змейски кости и кръв за своите ентропични ритуали. Разправят, че трупът на червей — на млад екземпляр — бил погребан в градините на двореца на Хю, макар че аз никога не съм го виждал. Ето, моето момиче, пристигнахме.

Носеха се към черна скална стена, в която се виждаха множество отвори и пещери. Бе надвиснала над обсипания с кости бряг като някаква зловеща козирка. Драконът разпери криле и кацна на една равна площадка от напукан черен камък. Дълбоко в най-голямата пещера Янти успя да различи стара шхуна, чийто борд бе изписан с непознати знаци. А тук, на площадката пред тях, се бе изправил висок блед мъж с виолетови очи и преметнат през рамото лък. Гледаше дракона със студен поглед.

— Момичето с теб ли е? — попита на лосотански.

Драконът се разсмя.

— Или е тук, или от много левги си говоря сам. Истината е, Аргусто, че не мога да усетя присъствието ѝ, също както не мога да усетя черния си дроб. Но като се има предвид характерът на разговора, който проведохме с нейния годеник, предполагам, че е тук.

Конквилас? Изглеждаше по-мършав, отколкото Янти си го бе представяла. Лицето му бе уморено, в очите му имаше нещо — цинизъм, примесен с хладно равнодушие, сякаш бе свикнал при всяка среща първо да прецени с кого си има работа и какви рискове може да произхождат от него. Странно, но това, кой знае защо, я накара да се сети за Грейнджър. Първото впечатление за повелителя на дракони бе, че е готов във всеки момент да посегне през рамо и да свали лъка, за да го използва.