Изкуството на лова

— Трябва да се отдалечим бързо — каза той. — Мелор ще раздаде оръжия. Искам всички да заемат местата си на стрелковите позиции. Разпределете се по двойки и следете зорко съседите си.

Мелор раздаде пушките и мъжете се разпръснаха бързо и мълчаливо, отправиха се по двойки към стрелковите кули. Лицата им бяха помрачнели.

Моряци се натъкваха на ерокински самали още откакто унмерите бяха напълнили моретата с отровната саламура. Мнозина ги смятаха за безвредни същества, нещо като дълбоководни червеи или полипи, мутирали под въздействие на токсините. Самалите притежаваха забележителна чувствителност. Беше почти невъзможно да се измъкнат незабелязано от това създание.

Маскелин се върна в рубката. Кръстосваше обезпокоено малкото помещение и час по час сверяваше курса и налягането в машините. Самалите бяха паразитни същества. Това тук най-вероятно бе докопало някой Удавник и постепенно бе променило организма му така, че да задоволява собствените му нужди. Раздутото тяло вършеше функцията на сал и примитивно платно, позволяващо на паразита да се носи по вятъра. Органите на жертвата вероятно бяха адаптирани да преработват саламура и токсични морски животинки и да ги използват като храна. По-едрите самали често поглъщаха до няколко жертви и създаваха цели острови от разнообразен биологичен материал. Чрез промяна на кръвния поток в тялото се образуваха зони на разложение и в тях се зараждаха семена, които сетне да бъдат разнасяни от вятъра. Растенията намираха благодатна почва сред разлагащата се тъкан. Подобни острови нерядко приличаха на естествени земни маси, ала под повърхността се спотайваха пипала, готови да сграбчат прелитащи птици и дори хора. Самалите можеха да държат жертвите си живи стотици години.

Отекна изстрел.

На кърмата настъпи суматоха. Един от моряците бе застрелял другаря си и отстъпваше бавно, с оръжие, насочено към падналото тяло. Маскелин виждаше, че по палубата се разлива кръв.

— Заразен ли е? — попита кормчията.

Мелор застана до него.

— Хората често губят контрол, когато наблизо има самал. Няма никаква…

Проехтя нов изстрел.

— Мелор, при мен! — извика Маскелин от вратичката на рубката.

Спусна се надолу по стълбичката за средната палуба, следван по петите от Мелор, тъкмо когато още четирима от хората му се зададоха откъм кърмата. Войникът, който бе стрелял, презареждаше пушката. Жертвата му лежеше на десетина крачки по-нататък. Имаше две рани — една в гърдите и една в лявото око. Окото бе изпълнено с кръв. Черепът зад раната бе разцъфнал и вътре спокойно можеше да се пъхне юмрук. И въпреки това продължаваше да помръдва. Простреляният моряк първо вдигна глава, след това се опита да се надигне от кървавата локва, в която лежеше. Плътта около ребрата и бедрата му вече бе започнала да се надува. От устните му се изтръгна протяжен мъчителен вопъл.