Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
— Покана? Каква покана?
Фабиан пристъпи театрално и заговори с мазния си френски акцент.
— Дами и господа, моля! Оставете младия Джейсън на мира. За него това е нещо ново.
Тълпата драскачи се смълча.
— Джейсън — обърна се към него Фабиан с повече фамилиарност, отколкото на Джейсън му харесваше, — моят личен спонсор, пивоварната „Циркус Максимус“, реши да организира показно състезание утре по залез-слънце между мен и противник, когото аз избера. Наричаме го „Предизвикателството на Фабиан“.
Тълпата го гледаше в устата и слушаше внимателно всяка негова дума — и Фабиан го знаеше. Той продължи небрежно:
— Днес следобед случайно споменах в телевизионното студио, че ще ми е приятно да се състезавам срещу решителния млад пилот, за когото говорят всички. Тоест с теб. Какво ще кажеш, Джейсън? Искаш ли да се състезаваме?
Всички микрофони, камери и обективи се насочиха към Джейсън.
Светът сякаш спря да се върти.
По-късно Джейсън дори не си спомняше какви думи са излезли от устата му — обаче ги чу много ясни, когато се видя по всички телевизионни канали следобед.
— Готово — беше отговорил на предизвикателството на франсето.
Остатъкът от следобеда и вечерта прекара в разговори по телефона с Ломбарди и неговите механици и инженери.
Ломбарди не се сърдеше на Джейсън, че е приел предизвикателството. Напротив, идеята един от неговите пилоти да участва в показно състезание срещу Фабиан му харесваше.
— Джейсън, аз може да съм богат, но моят отбор в сравнение с останалите във ФЛК е на средно равнище. Със сигурност не е толкова добър, че да привлече вниманието на някой като Фабиан. Обаче ти го направи! Помисли си само каква реклама е това!
Обаче ентусиазмът му стигна само дотук.
Не пожела да изложи на опасност в показното състезание новото „Ферари Ф-3000“. Това беше причината да разреши на механиците да монтират комплект чисто нови магнитни дискове „Ферари ХР-7“ и супераеродинамичния опашен спойлер от Ф-3000 на „Аргонавт“, за да го изравнят по скорост с реното на Фабиан.
Цяла вечер телефоните не спряха да звънят.
В апартамента на Джейсън непрекъснато влизаха и излизаха хора.
И по средата на цялата тази суматоха Джейсън влезе в спалнята си и проведе един-едничък разговор.
Циркус Максимус
Рим, Италия
Стадионът, осветен в светлооранжево сияние от лъчите на залязващото слънце, досущ приличаше на прочутия римски стадион за състезания с колесници — гигантска писта с формата на овал, заграден по протежение на външната обиколка от огромни трибуни. Те бяха построени във фалшив римски стил върху плоската, спечелена от морето земя на западното италианско крайбрежие, недалеч от Рим.
Единствената разлика между съвременния и древния Циркус Максимус беше мащабът.
Всяка от двете прави беше дълга 12 километра, така че на летящия болид щяха да са нужни грубо две минути да завърши обиколката — по една минута за всяка права.
Червени неонови реклами на пивоварна „Циркус Максимус“ се извисяваха над горните редове на трибуните.
Пред викащата, вълнуваща се и свиркаща тълпа, разпалвана от безплатната бира, на стартовата решетка застанаха два болида.
Фабиановото пурпурнозлатисто „Рено Трикольор VII“, известно като „Марсилският ястреб“.
И до него: „Аргонавт“, който изглеждаше освежен под слоеве прясна синя, бяла и сребриста боя. Имаше и нещо характерно: новият заден спойлер беше в черно и жълто — цветовете на отбора на Ломбарди.
Малко преди старта Джейсън и Фабиан позираха за фотографите на пистата — съвременните колесничари, застанали до своите колесници, стиснали шлемовете си, а около тях момичета по бикини и началници от пивоварната — всички пред виещата от възторг тълпа.
Фабиан явно беше доволен от допълнителното внимание, което младият Чейсър осигуряваше на показното му състезание. Това, че то щеше да се проведе на 6 август — рождения ден на Джейсън, — беше допълнителен плюс. Медиите бяха представили Фабиан като човек, който дава на момчето най-невероятната възможност за рождения му ден.
От своя страна, докато стоеше до Фабиан и се усмихваше за камерите, Джейсън оглеждаше „Марсилският сокол“ и прословутите му криле.
Колата на франсето беше оборудвана с противоречивите криле с вертикални стабилизатори, заострени като ножове — и оттам прякора „сатъри“. От „Рено“ твърдяха, че заточването е заради аеродинамичността. Други състезатели се оплакваха, че Фабиан ги използва, за да поврежда колите им в суматохата по време на състезание. Засега заострените криле бяха разрешени от Международната асоциация на летящите състезателни коли. Обаче всички пилоти знаеха — стой настрана от тях.