Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Лондонското подземно състезание беше надбягване на вратички — най-пъкленото от всички. Провеждаше се в мрака на лондонското метро и беше изпитание за тактическите способности на пилота — за 6 часа да успее да мине през колкото може повече подземни метростанции. Досега нито един състезател не бе успявал да мине през всичките.
Ню Йорк Мастърс беше истински карнавал на спорта — за четири дни четири състезания — всеки ден различно. Първия ден — суперспринт; втория — състезание на вратички; третия — общо преследване; и накрая едно от най-редките надбягвания — състезание по търсене и откриване на дълго разстояние, което отвеждаше пилотите от Ню Йорк до Ниагарския водопад и обратно.
Италианското бягане имаше свой собствен неповторим формат. Провеждаше се всяка година в горещините и беше еднопосочно. Състезателите не се надбягваха по писта, а стартираха от един град и финишираха в друг на другия край на страната.
Надбягването започваше в Рим, стартът бе в Колизея, след което се тръгваше на север, към Флоренция, Падуа и Милано, а после из висините на Алпите. След това започваше дългият път на юг покрай западния бряг, който стигаше до тока на Ботуша, където пилотите трябваше да решат дали им стиска да го срежат. Следваше финалният спринт нагоре по източната част на страната чак до грандиозния финал във Венеция II.
Интересното беше, че в Италианското бягане имаше два района на боксове — единият на международното летище „Леонардо да Винчи“ във Фиумичино близо до Рим, а вторият в другия край на страната, в Пескара. Това бе причината Италианското бягане да е единственото състезание в света, в което екипите механици трябваше да пътуват по сушата, за да стигнат до втория питстоп. Не беше необичайно, като стигнат в Пескара, състезателите да разберат, че старшият им механик още не е пристигнал.
За разлика от повечето състезания, в които Джейсън беше участвал в спортното училище (те се провеждаха по правилника на Южното полукълбо, като например „финиширане, когато колата пресече линията“), Италианското бягане се провеждаше по значително по-традиционните правила на северните професионални конфедерации, които имаха и различно правило за финиширане: „пилотът трябва да е пресякъл линията“.
Това значеше, че първият пилот или навигатор, който пресече финала, е победител независимо дали е в колата си.
Повече от веднъж се беше случвало пилот, чиято кола се е прецакала в последния момент, да пресече финала на бегом (а в Италия, където линията на финала е на повърхността на водата, да я пресече с плуване).
Накрая трябва да се отбележи, че Италианското бягане беше типично европейско събитие и като такова бе много популярно на Стария континент. Всяка година милиони туристи пристигаха в Италия, за да го гледат на живо. Огромни тълпи заемаха позиции по протежение на цялото италианско крайбрежие по хълмовете, скалите и трибуните.
Веднъж годишно през август Италия се превръщаше за цяла седмица в центъра на Европа. Цяла Италия гъмжеше от туристи и фенове — всички с пари за харчене. Според икономистите от „Блумбърг“ за седмицата на Италианското бягане в икономиката на страната се наливаха 60 милиарда долара.
Джейсън се готвеше да се гмурне точно в този пулсиращ и бушуващ свят.
Международното училище за пилоти
Хобарт, Тасмания
Обаче преди Джейсън и Зейвиър да заминат за Италия оставаха още дванайсет училищни състезания.
Макар спортното училище да се гордееше, че двама от неговите ученици са поканени да участват в един от турнирите на Големия шлем, на Джейсън и Зейвиър им беше пределно ясно, че докато са в Италия, състезателният сезон на училището няма да бъде отменен.
Това означаваше, че трябва да съберат колкото може повече точки, преди да заминат. За Зейвиър това не беше голям проблем, защото в момента оглавяваше класацията с 30 точки преднина.
Обаче за Джейсън нещата бяха по-трудни. Като финалист в Спонсорския турнир, той беше събрал 18 точки (в това състезание се даваха двоен брой точки) и това му позволи да се изкачи на седмо място в общото класиране. Обаче Италия щеше да го откъсне от училището за осем дни — което щеше да му коства цели три състезания. А той искаше да завърши училищния сезон сред първите четирима в класирането, за да получи покана за участие в Ню Йорк Мастърс през октомври.