Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Когато се върнеше от италианското си приключение, щеше да му се наложи да наваксва. Но пък си заслужаваше. Не се случваше всеки ден новак като него да участва в турнир от Големия шлем. Боже, колко беше развълнуван!
Една сутрин няколко дни след турнира Джейсън излезе да се поразходи по тревистия нос, който се извисяваше над залива Сторм. Беше място, където идваше да мисли и диша далеч от трескавия свят на спорта.
Някой го чакаше на това място.
Ериъл.
— Здрасти — каза Джейсън, докато сядаше до нея.
— Здрасти — отвърна тя.
Джейсън не я беше виждал от деня на турнира, деня, в който я беше победил, един ден след като тя бе…
— Джейсън, ти се състезава добре в турнира — каза тя.
— Почти го бях победил, почти.
— Джейсън, направо не можах да повярвам, че удържа толкова дълго срещу Зейвиър. Толкова дълго никой не беше издържал — каза Ериъл. — И то след всички предишни състезания. Ти просто никога не се отказваш.
Джейсън наведе глава и не каза нищо.
Ериъл продължи:
— Знаеш ли, накрая започнах да викам за теб. Да, след като ме победи, се прибрах в стаята си. И да, поплаках си. Но след малко, като пуснах телевизора и видях, че си още в играта и че побеждаваш наред, се върнах за финала и седнах отзад на една от трибуните, за да гледам. — Обърна се към него. — Гордеех се с теб.
— Благодаря.
— Също така разбрах, че съм те предала с онова, което направих предната вечер. С онзи задник Фабиан…
Джейсън я погледна.
— Ериъл…
— Не казвай нищо. Постъпих глупаво. Не трябваше да го правя. Той ми каза всичко, което исках да чуя, но го интересуваше само едно. Джейсън, ти беше единственият човек, който беше добър към мен тук в спортното училище. Надявам се, че можеш да ми простиш и отново да си мой приятел.
Дълго време Джейсън остана безмълвен.
После каза:
— Ериъл, ти никога не си ме предавала, така че никога не сме преставали да сме приятели. Разбира се, извън пистата.
Ериъл го прегърна и силно го притисна към себе си.
Следващите дванайсет състезания минаха като насън.
Тъй като знаеше, че преди да замине за Италия трябва да натрупа точки, във всички надбягвания Джейсън завършваше добре: четири трети места, три втори и две победи. Обаче трябва да се каже, че и двете му победи бяха, когато Зейвиър Зонора решаваше да си почине и не си даваше зор на пистата.
Този факт истински тревожеше Джейсън.
Беше победил Зейвиър само веднъж в Състезание 25, и то при твърде необичайни обстоятелства — когато предприе твърде непопулярния ход да пропусне последното си влизане в бокса.
Във всеки случай неговите резултати изстреляха отбор „Аргонавт“ нагоре в класирането и когато дойде време да замине за Италия, класирането изглеждаше по следния начин:
Международно училище за пилоти