Разказът на прислужницата
- Автор: Этвуд Маргарет, Атууд Маргарет
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разказът на прислужницата». Краткое содержание книги:
— Мислех, че си истинска вярваща — отбелязва Гленова.
— Аз пък мислех, че ти си — отговарям.
— Направо вониш на благочестие.
— Ти също — отговарям. Иде ми да се засмея, да се разкрещя, да я прегърна.
— Може да се присъединиш към нас — казва.
— Към кои вас? — питам. Значи има „нас“, има „ние“. Знаех си.
— Да не мислиш, че съм единствена — казва тя.
Не съм мислела такова нещо. Хрумва ми, че тя може да е шпионка, подставено лице, за да ме подмами в капан, върху такава почва виреем. Не ми се вярва обаче. У мен се надига надежда като мъзгата на дърво. Като кръв в рана. Направили сме пробив.
Искам да я попитам дали е виждала Мойра, дали някой може да научи какво се е случило с Люк, с детето ми, дори с майка ми, но нямаме много време. Съвсем скоро ще наближим ъгъла на главната улица, онази преди първата бариера. Ще има твърде много хора.
— Нито думичка — предупреждава ме Гленова без нужда. — В никакъв случай.
— Разбира се — уверявам я. На кого мога да кажа?
Мълчаливо изминаваме главната улица, покрай „Лилията“, покрай „Всяка плът“. Този следобед по тротоарите има повече хора от обикновено: сигурно топлото време ги е подмамило навън. Жени в зелено, синьо, червено, на райета, а също и мъже с униформи, само неколцина с цивилни костюми. Слънцето е безплатно, още го има да му се радваме. Макар вече никой да не се пече, не и публично.
Има и още коли. Бури с шофьори и удобно настанени пътници, не толкова луксозни автомобили, управлявани от не толкова луксозни шофьори.
Нещо се е случило: има раздвижване, някаква суматоха сред подобните на рибни пасажи автомобили. Някои се отдръпват встрани, сякаш да направят място. Бързо вдигам поглед: черен микробус с бяло крилато око отстрани. Не е с включена сирена, но другите автомобили въпреки това го избягват. Бавно се движи по улицата, сякаш търси нещо — като дебнеща акула. Замръзвам на място, по тялото ми плъзват студени тръпки, чак до петите. Сигурно е имало микрофони, в крайна сметка са ни чули.
Под ръкава си Гленова скришом стисва ръката ми.
— Не спирай — прошепва. — Преструвай се, че не си видяла.
Но няма как да не видя. Микробусът спира точно пред нас. Двама Очи със сиви костюми изскачат от отворената двойна врата отзад. Сграбчват мъж, който крачи сам, мъж с куфарче, обикновен наглед, и го притискат отстрани към черния микробус. Задържат го там, проснат върху метала като залепен, после едното Око се приближава до него, прави нещо рязко и грубо, от което човекът се превива одве, превръща се в отпуснат вързоп дрехи. Вдигат го и го натикват отзад в микробуса като пощенски чувал. Очите също се качват, вратата се затваря и микробусът потегля.
Всичко приключва за секунди и уличното движение се възобновява, като че ли нищо не се е случило.
Залива ме облекчение. Не се случи на мен.
Двадесет и осма глава
Този следобед не ми се спи, адреналинът ми все още бушува. Сядам на подпрозоречния перваз и гледам през полупрозрачните пердета. Бяла нощница. Прозорецът е отворен, докъдето е възможно, подухва ветрец, топъл от слънцето, белият плат се полюшва в лицето ми. Отвън сигурно изглеждам като пашкул, като привидение с това прикрито лице, виждат се само очертанията на нос, превързана уста, слепи очи. Усещането обаче ми допада, харесва ми допирът на мекия плат до кожата ми. Все едно съм в облак.
Дали са ми малък електрически вентилатор, който е от полза в тази влага. Бръмчи на пода, в ъгъла, перките му са обхванати от решетка. Ако бях Мойра, щях да знам как да го разглобя, та да останат само режещите ръбове. Нямам отвертка, но ако бях Мойра, щях да се справя и без отвертка. Не съм Мойра.
Какво щеше да ми каже тя за Командира, ако беше тук? Сигурно нямаше да одобри. Навремето не одобряваше и Люк. Не него, а факта, че е женен. Каза, че бракониерствам на територията на друга жена. Отговорих, че Люк не е риба или пръст, че е човешко същество, способно самостоятелно да взема решения. Мойра отговори, че само си търся оправдание. Аз отговорих, че съм влюбена. Не било извинение. Мойра открай време разсъждава по-логично от мен.
Отбелязах, че тя самата вече няма този проблем, откакто реши, че предпочита жени, и доколкото виждах, нямаше никакви скрупули да ги отмъква или да ги взема назаем, когато ѝ скимне. Отговори, че било различно, защото балансът на силите между жените бил различен, затова сексът бил замяна по братски. Отбелязах, че „по братски“ е сексистка фраза, след като ще се държи така, пък и спорът въобще е отживелица. Тя отговори, че омаловажавам проблема и че ако го намирам за отживелица, значи просто съм си заровила главата в пясъка.