Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Тази нейна решимост била подкрепена от най-новия член на дворцовия съвет септон Матеус от Най-набожните, който останал в Кралски чертог след като Върховният септон и другите му събратя се върнали в Староград. Грамаден като кит, прочут толкова с дебелината си, колкото с пищните си халати, Матеус претендирал, че е потомък на кралете Градинари, управлявали някога Предела от седалището си в Планински рай. Мнозина смятали, че почти със сигурност щял да бъде следващият избор за Върховен септон.
Сегашният обитател на светия престол, когото септон Месечина осмивал като Върховния блюдолизец, бил предпазлив и отстъпчив, тъй че имало малка или никаква опасност който и да е брак да бъде отхвърлен от Староград, стига той да продължава да говори от името на Седемте от седалището си в Звездната септа. Отецът на Вярващите не бил млад обаче; пътуването до Кралски чертог, за да извърши богослужението на Златната сватба, почти го довършило, казвали някои.
— Ако се падне на мен да облека тази мантия, негова милост, разбира се, би имал моята подкрепа във всеки избор, който би направил — уверил септон Матеус кралицата регент и съветниците ѝ, — но не всички мои братя са толкова склонни и… смея да кажа… има и други Месечини там навън. Предвид всичко, което стана, да се ожени брат за сестра при това положение би се приело като тежко оскърбление към благочестивите и се опасявам от това, което би могло да се случи.
След като опасенията на кралицата им били така потвърдени, Рогар Баратеон и другите лордове изоставили всякакви обсъждания за принцеса Алисан като невяста за брат ѝ Джеерис. Принцесата била тринайсетгодишна и наскоро отпразнувала първото си разцъфване, тъй че се сметнало за желателно и тя да бъде омъжена колкото може по-скоро. Макар и все още разделен по отношение подходящата партия за краля, съветът бързо се спрял на партньор за принцесата; тя щяла да се омъжи на седмия ден на новата година за Орин Баратеон, най-младия от братята на лорд Рогар.
Така било решено от кралицата регент, Ръката на краля и техните лордове съветници. Но като много такива уговорки през вековете, планът им скоро бил осуетен, защото сериозно подценили волята и решимостта и на самата Алисан Таргариен, и на нейния млад крал Джеерис.
Все още не било направено никакво обявление за годежа на Алисан, тъй че не се знае как новината за решението е стигнала до ушите ѝ. Великият майстер Бенифер подозирал слуга, защото много влизали и излизали, докато лордовете обсъждали в солария на кралицата. Самият лорд Рогар хранел подозрение към Демън Веларион, лорд-адмирала, горделив мъж, който като нищо може да е повярвал, че Баратеоните надвишават границите си в надежда да изместят Лордовете на Прилива като втория дом във владението. Години по-късно, когато тези събития преминали в легенда, простите хора щели да се говорят, че „плъхове в стените“ били подслушали приказките на лордовете и изтичали до принцесата с новината.
Не е оцелял никакъв запис какво е казала или е помислила Алисан Таргариен, когато научила, че трябва да се омъжи за младеж с десет години по-голям от нея, когото тя едва познавала и (ако може да се вярва на мълвата) не харесвала. Знаем само какво е направила. Друго момиче може да е плакало или да се е ядосало, или да е изтичало да моли майка си. В не една тъжна песен девици, принудени да се омъжат против волята им, се хвърляли от високи кули и загивали. Принцеса Алисан не направила нито едно от тези неща. Вместо това отишла направо при Джеерис.
Младият крал бил също толкова недоволен от новината, колкото и сестра му.
— Ще кроят брачни планове и за мен, не се съмнявам — заключил той веднага.
Като сестра си, Джеерис не губил време с упреци, обвинения или молби. Просто действал. Повикал Кралската си гвардия и им наредил да отплават веднага за Драконов камък, където той скоро щял да се срещне с тях.
— Заклели сте ми своите мечове и подчинението си — напомнил той на Седмината. — Помнете тези клетви и не казвайте нито дума за заминаването ми.
Същата нощ, под прикритието на мрака, крал Джеерис и принцеса Алисан яхнали своите дракони, Вермитор и Среброкрил, и напуснали Червената цитадела за древната цитадела на Таргариен под Драконовата планина. Съобщава се, че първите думи, които младият крал изрекъл след като кацнал там, били:
— Трябва ми септон.